Футболисти с най-много индивидуални трофеи

Кои са футболистите с най-много индивидуални трофеи сред футболните гиганти?! Разберете по-долу

Футболът е отборен спорт, в който победата е сигурна само ако отборът изпълни целите си както в защита, така и в нападение, но въпреки това не може да се оспори индивидуалният блясък на някои играчи, които създават прекрасни моменти в най-напрегнатите ситуации в играта и спасяват своя отбор.

Футболистите, които са спечелили най-много индивидуални награди, често имат големи очаквания към себе си и към своите отбори да успеят и да окажат влияние върху играта. Към играчите, които са спечелили най-много индивидуални отличия, и към техните отбори често има очаквания за нещо голямо. Споменатите по-долу играчи са личности, които са надминали тези очаквания и са влезли в историята. Нека разберем повече за тях.

Футболисти с най-много индивидуални трофеи

Постарахме се да съставим списък на футболистите с най-много индивидуални трофеи, които са спечелили най-значимите награди, включително Златна топка, Футболист на годината на ФИФА и Златна обувка. Затова нека разберем кои са основните претенденти!

Герд Мюлер (Германия) – 3 награди

Когато се обсъждат думите „перфектен нападател“ или „завършен нападател“, в съзнанието ни изниква само едно име – Герд Мюлер. Мюлер е стандартът, който всеки нападател във футбола иска да постигне, но много рядко успява. Той е отличник във всичко, което трябва да прави един нападател, и е вкарвал голове както за Байерн Мюнхен, така и за националния отбор на Германия, каквито не са виждани досега.

Der Bomber’s (Бомбардировачa)

Кариерата му започва в родния му град Ньордлинген през 1961, където само на 18 години вкарва 51 гола в 31 мача. След това се премества в Байерн Мюнхен и именно там си спечелва име. Остава в Байерн в продължение на 15 години и вкарва невероятните 398 гола в 453 мача, като печели четири пъти Бундеслигата, четири пъти Купа на Германия, три поредни години Купата на европейските шампиони, веднъж Междуконтиненталната купа и веднъж Купата на носителите на купи.

Мюлер се превръща в един от футболистите с най-много индивидуални трофеи в пика на силите си, който е между 1969 и 1972 г., когато два пъти печели „Златна обувка“ през 1969-70 и 1971-72 г. и престижната „Златна топка“ през 1970 г. В този период той печели също така Европейската и Световната купа със Западна Германия и по този начин се превръща в един от най-награждаваните играчи на всички времена, както и в футболистът с най-много индивидуални отличия в историята на Германия.

Независимо дали става дума за невероятната му скорост или за изненадващите му голове, които се появяват от нищото, наследството на Мюлер ще остане във футбола, тъй като нападател с неговите качества никога повече няма да се появи. Фактът, че след всички тези години играчи като Меси и Роналдо все още се опитват да подобрят индивидуалните му рекорди по отбелязани голове, е поредното доказателство за това и е причината той да има най-много индивидуални награди сред германските играчи за всички времена.

Роналдиньо (Бразилия) – 3 награди

Усмихнатият магьосник върна радостта и вълнението в къщите ни, докато дриблираше и се промъкваше покрай всеки защитник, за да блесне за Барселона и Бразилия. Рони започва клубната си кариера в Гремио. След като е забелязан от европейски отбори, той решава да се премести в Европа. След известно време в ПСЖ, в което се адаптира към живота в Европа, той избира да отиде в Барселона за трансферната сума от 30 млн. евро и именно там започва царуването му във футбола.

Отборът на Барселона не се намираше в добра позиция, тъй като беше завършил предишния сезон на 6-о място и не беше печелил Ла Лига от 5 години. През по-голямата част от първата половина на сезона бразилецът бе контузен. Без него каталунците се свлякоха до незавидната 12-та позиция в класирането и всички очакваха завръщането на своя номер 10.

През втората част на сезона Роналдиньо вкара 15 гола, с което изведе Барселона до невероятното второ място в края на сезона. Те побеждават съперника си Реал Мадрид на стадион „Сантяго Бернабеу“ за първи път от 7 години и така започва нова ера, а до края на следващия сезон Роналдиньо печели първата си титла в Ла Лига и е на път да се превърне в един от футболистите с най-много индивидуални трофеи.

Роналдиньо печели наградата на ФИФА за най-добър играч на годината през 2004 г., както и през следващата година. Той успява да спечели и единствената си Златна топка през 2005 г., с което си запазва място сред футболистите с най-много индивидуални награди. Влиянието му върху неотдавнашния златен век на Барселона и футбола като цяло е много по-голямо от индивидуалните му награди и въпреки че времето му на върха на футболната пирамида беше кратко, той блестеше по-ярко от всеки друг. Никой футболен фен няма да забрави неговата усмивка, страст и елегантност на терена.

Еузебио (Португалия) – 3 награди

Невъзможно е да се говори за футболното наследство, без да се спомене Еузебио. Той е човекът, който постави името на Португалия на картата и счупи много рекорди, докато го правеше. През 60-те години на миналия век Еузебио първо помага на Бенфика да достигне до финала на Купата на европейските шампиони (турнир, който сега е преименуван на Шампионска лига) 4 пъти и да го спечели веднъж, а след това помага на Португалия да завърши на 3-то място на Световното първенство през 1966 г., което е най-доброто им класиране в историята.

Сезонът 1965-66 е наистина забележителен за него. За първи път печели наградата „Златна топка“ през 1965 г., след това печели първенството с Бенфика и стига до финала на Купата на европейските шампиони. След всичкия клубен футбол, през лятото на 1966 г. идва Световното първенство по футбол и именно там Еузебио се увековечава, като вкарва 9 гола в турнира и печели „Златната обувка“ на състезанието.

Феновете на Бенфика и Португалия наричат Еузебио – Краля (O Rei), и то не без основание. Подобно на Герд Мюлер, той беше известен и с невероятния си рекорд по отбелязани голове. Еузебио вкарва 473 гола в 430 участия за Бенфика (с невероятното съотношение 1,1 гола на мач) и тези голове му носят две Златни обувки през 1967-68 и 1972-73 г., както и една Златна топка.

Кралят със сигурност е записал името си в историята на футбола и фактът, че едва много по-късно друг великан на играта – Кристиано Роналдо – го замени в историята на Португалия, е доказателство за неговото дълготрайно наследство. За съжаление той почина през 2014 г., но мястото му на един от футболистите с най-много индивидуални трофеи винаги ще бъде сигурно.

Мишел Платини (Франция) – 3 награди

В днешно време името на Мишел Платини може би е опетнено от периода му като председател на УЕФА, заради който му беше забранено да се занимава с футбол, но не може да се отрекат постиженията на Платини като играч и голямото му влияние върху френския и европейския футбол като цяло, тъй като той беше футболист с най-много индивидуални отличия сред френските играчи, докато през 2000 г. не беше изпреварен от Зидан.

Платини изиграва повече от 100 мача за Нанси, Сент-Етиен и Ювентус, но може би много футболни фенове го помнят именно заради престоя му в Ювентус. Въпреки че е атакуващ полузащитник, Платини е доста добър и в отбелязването на голове, което му носи 3 последователни Златни обувки в Серия А между 1983 и 1985 г. Тези години се оказват най-добрите му години във футбола, тъй като той постига впечатляващ успех, печелейки Златната топка три години подред – през 1983, 1984 и 1985 г.

На международно ниво между 1982 и 1986 г. Платини помага на Франция да спечели Еврото през 1984 г. и да достигне до полуфиналите на Световните първенства през 1982 и 1986 г. Въпреки че е сред футболистите с най-много индивидуални трофеи, общественото мнение е опетнено от корупционните му прояви, но на футболния терен рядко е имало по-добри играчи от Платини, които да играят за Франция.

Хъсът му да печели награди е пословичен. Съотборникът му в Ювентус Збигнев Бониек разказва интересна случка. В последен мач от първенството Платини се конкурира с друг нападател за голмайсторския приз, като французинът води с 1 гол. Влизайки като смяна, Бониек решава да се пошегува с Платини, че неговият конкурент е отбелязал 2 гола в мача на своя отбор. Платини веднага се втурва и търси топката. При всяка близост с Бониек му казвал „Моля те, Зиги, помогни ми, трябва да вкарам гол.“ След края на мача Платини, разбрал за шегата на поляка, твърди пред медиите – „Знаете ли, изобщо не съм мислил за голмайсторския приз. Най-важното за мен беше да спечелим мача“.

Йохан Кройф (Нидерландия) – 3 награди

Когато става дума за „майсторите на красивата игра“, името на Йохан Кройф винаги е на първо място, тъй като той е играчът, който помогна за развитието на футбола в спорта, на който се наслаждаваме днес. Той е човекът, който се свързва най-много с термина „тотален футбол“, както като играч, така и като мениджър.

Холандският майстор е допринесъл за издигането на Холандия от неизвестността през 60-те години до футболната слава през 70-те, като е помогнал на Холандия първо да стигне до финала на Световната купа през 1974 г., който губи, а след това да стане 3-ти на Евро 1976.

Въпреки че беше известен с креативността си на терена, той отбеляза невероятно много голове – общо 416 за клуба и страната. От 1964 до 1973 г. печели 9 титли на Ередивизие и 3 последователни купи на Европа – постижение, което малко играчи са успявали да направят, и по удивителен начин печели Златната топка три пъти – през 1971, 1973 и 1974 г. Всичко това го превръща в холандския футболист с най-много индивидуални отличия.

През 1999 г. Кройф е обявен за европейски играч на столетието и заема второ място след Пеле в класацията за световен играч на века. Не може да се каже достатъчно за влиянието му върху футбола като играч и мениджър, тъй като неговият начин на игра и философията му на управление са едни от най-значимите компоненти на съвременния футбол и е съвсем уместно той да е един от футболистите с най-много индивидуални трофеи и един от най-великите футболисти, играли някога в красивата игра.

Зинедин Зидан (Франция) – 4 награди

Заради своята елегантност, контрол и гениалност във футбола, както и заради постиженията си както индивидуално, така и отборно, Зинедин Зидан често е смятан за един от най-великите футболисти в историята. Зизу беше генерал в средата на терена, какъвто никой не е виждал досега, и не е изненада, че измести Платини като френския футболист с най-много индивидуални отличия.

Зидан започва футболната си кариера в Кан, а след това се премества в Бордо. Тогава много европейски клубове проявяват интерес към него, но той избира да се присъедини към Ювентус, следвайки стъпките на своя сънародник Платини, и именно в Ювентус се превръща в един от най-великите футболисти на своето поколение.

Зидан печели две титли в Серия А през сезон 1996-97 и 1997-98, а през лятото на 1998 г., когато Франция е домакин на Световното първенство, Зидан става техен ключов играч. Франция стигна до финала, а Зидан се възползва от своя момент на финала и вкарва два гола, които помагат на Франция да спечели Световната купа за първи път в историята.

Зидан печели „Златната топка“ и наградата за най-добър играч на годината на ФИФА през 1998 г. и е на път да се превърне в футболист с най-много индивидуални отличия. След като печели Еврото през 2000 г., което му носи още една награда на ФИФА за най-добър играч на годината, той преминава в Реал Мадрид през 2001 г. и става част от известната ера на „Галактикос“ в Реал Мадрид. Още през първата си година в клуба той печели първата си титла в Шампионската лига, като отбелязва онзи знаменит гол на финала.

През 2003 г., когато е на 31 години, Зидан отново печели наградата за най-добър играч на годината на ФИФА и затвърждава мястото си сред футболистите с най-много индивидуални трофеи. Той се пенсионира със стил, като финалът на Световното първенство през 2006 г. е последният му състезателен мач, след като помага на Франция да достигне до финала.

Може би последният му мач е обобщение на кариерата му – кариера, която е възвишена като дузпата, която вкара в този мач, и страстна като червения картон, който получи в края на мача. Оттогава той се превърна в един от най-успешните мениджъри в историята, а кариерата му като мениджър тепърва ще се обогатява.

Марко ван Бастен (Нидерландия) – 5 награди

Беше Еузебио през 60-те, Герд Мюлер през 70-те и Марко Ван Бастан през 80-те, като холандецът следва тези други велики голмайстори в този списък, но успява да спечели най-много индивидуални награди във футбола сред тях. Мястото на суперзвездата на Аякс и Милан в този списък става още по-впечатляващо, когато си дадете сметка, че той се оттегля на 28 години заради контузия в глезена и вероятно не е играл в най-добрите си години.

Марко ван Бастан беше известен с невероятните си голове и уменията си във въздуха, които често водеха до красиви голове от воле или удар с глава. През 1985-86 г., докато е в Аякс, той печели „Златна обувка“ и успява да спечели три титли на лигата с тях, но именно в Милано си спечелва името на един от най-великите играчи в историята.

Ван Бастан печели 3 титли от Серия А и 2 от Шампионската лига с Милан и по удивителен начин три пъти печели Златната топка – през 1988, 1989 и 1992 г. През 1992 г. той печели и наградата на ФИФА за най-добър играч на годината и за кратко става футболист с най-много индивидуални награди докато следващият играч в списъка ни го настигне.

С него Холандия печели Евро 1988 и успява да вкара прочутото си попадение от воле срещу Съветския съюз, което и до днес се споменава като един от най-красивите голове в историята. Фактът, че успява да се превърне в един от футболистите с най-много индивидуални трофеи точно преди да навърши 28 години, говори красноречиво за качествата му като играч. Той със сигурност ще бъде запомнен като един от най-добрите нападатели и играчи, играли някога футбол.

Роналдо (Бразилия) – 6 награди

„О, Феномено“ беше радостта от футбола, превърната в реалност. Той беше проявление на всичко, което всички обичаме във футбола. Страстта, техниката, атлетизма, убийствените инстинкти и забавлението. Както по-късно каза Тиери Анри, Роналдо промени играта за това да си нападател, тъй като внесе техниката и скоростта, които често бяха черти на крилото, в ролята на централен нападател и ги смеси с обичайните черти на завършения нападател, което го направи изключително труден за спиране.

След като започва кариерата си в Крузейро, той се премества в ПСВ Айндховен, където е само на 18 години, но по това време вече е носител на Световната купа. След ПСВ той преминава в Барселона и за един сезон вкарва 47 гола в 49 мача във всички състезания. През 1996 г. на 20-годишна възраст става най-младият футболист в историята, обявен за играч на годината на ФИФА.

Изненадващо Барселона продава Роналдо на Интер и след успешен първи сезон в Италия и Световно първенство, където той става известен на света, настъпват трудни времена, тъй като получава кошмарна контузия на коляното и в резултат на това губи години от футбола. Тази контузия ще го преследва през цялата му кариера.

Не всичко обаче е загубено, тъй като националният му отбор Бразилия рискува и го включва в окончателния състав на Световното първенство през 2002 г. и подобно на феникс Роналдо се издига от пепелта, за да покаже на света защо е един от най-великите футболисти в света, като помага на Бразилия да спечели петата си световна купа, отбелязвайки 8 гола. След Световната купа той преминава в Реал Мадрид, където се наслаждава на най-добрите години в кариерата си като част от „Галактикос“.

В крайна сметка Роналдо Назарио печели 6 престижни индивидуални награди, сред които 2 Златни топки (1997,2002), 3 награди на ФИФА за най-добър играч на годината (1996,1997,2002) и Златна обувка на Европа през 1996-97 г., което за известно време го прави първи сред футболистите с най-много индивидуални трофеи. Фактът, че само Кристиано Роналдо и Лионел Меси успяха да надминат рекорда му по индивидуални награди, въпреки че беше контузен поне през една трета от кариерата си, само показва колко невероятен футболист беше той.

Кристиано Роналдо (Португалия) – 13 награди

Кристиано Роналдо несъмнено е най-добрият спортист, който някога е играл футбол. Той е природна сила и в него има дълбоко, изгарящо желание да спечели всичко. Именно тази потребност го поставя високо сред играчите с най-много индивидуални трофеи и е причината той да е един от най-добрите футболисти в историята.

След като е открит от сър Алекс Фъргюсън, докато играе в Спортинг Лисабон, Кристиано Роналдо преминава в Манчестър Юнайтед, където се прочува с това, че печели почти всичко на клубно и индивидуално ниво, но това не му е достатъчно, както винаги се случва с него, и той преминава в Реал Мадрид, търсейки ново предизвикателство и да играе с най-добрите от най-добрите.

Именно в Реал съперничеството му с Лионел Меси отвежда двамата играчи отвъд това, което някой си е представял, че един играч може да направи, тъй като те чупят рекорди мач след мач, произвеждайки стабилно над 40 гола на сезон. Той многократно е заявявал този факт в интервютата си, че съперничеството само ги е направило по-добри и е било движещ фактор за това двамата да бъдат едни от най-великите футболисти на света.

След многобройни титли, купи и 4 титли от Шампионската лига Кристиано Роналдо се премества отново, този път в Ал Наср, където в момента продължава пътуването си към титлата на най-великия футболист в историята. Що се отнася до индивидуалните награди, Кристиано Роналдо е спечелил 5 Златни топки, 4 европейски Златни обувки, 2 награди за най-добър играч на ФИФА, 1 награда за най-добър играч на света на ФИФА и 1 специална награда на ФИФА за изключителни постижения в кариерата, с което броят на индивидуалните му награди става 13 и той е европейският играч с най-много индивидуални награди в историята.

Лионел Меси (Аржентина) – 16 награди

Никой не е виждал играч като Лионел Меси, докато той не се появи. Никой не е и мечтал да има толкова голям талант на терена. В ярък контраст с неговия съперник Роналдо, за Меси всичко изглеждаше лесно, вместо да се труди повече от всеки друг, за да го постигне. Въпреки че Меси е работил упорито почти толкова, колкото и Роналдо, не може да се отрече, че по отношение на чистия талант никой никога не е могъл дори да се доближи до него.

Преди да премине в ПСЖ, той вкарва 672 гола в 778 мача за Барселона и печели с нея 10 пъти Ла Лига и 4 Шампионски лиги. Той е единственият играч, който е печелил 7 пъти Златната топка, както и 6 пъти Златната обувка на Европа, веднъж наградата за най-добър играч на годината на ФИФА и два пъти наградата за най-добър играч на ФИФА при мъжете, което прави 16 престижни индивидуални трофея за аржентинския капитан.

Съвсем уместно е той да има най-много индивидуални награди във футбола, тъй като притежава всичко, което има всеки играч в този списък. Той има чистия талант, който имаше Роналдо, носи радост на хората, като играе красив футбол като Роналдиньо, вкарва голове като Мюлер, Еузебио и ван Бастан, той е перфектният плеймейкър като Зидан и Кройф и е велик атлет като Кристиано Роналдо. И може би затова често го наричат най-добрия играч на всички времена.

Твърде съмнително е, че някой ще счупи сегашните рекорди на него и Роналдо през XXI век, като спечели толкова индивидуални награди, а дори и някой да успее да го направи, винаги той и Роналдо ще бъдат тези, които са вдигнали летвата за спечелване на най-много индивидуални награди във футбола и имената им завинаги ще останат в историята на футбола.

Снимка: Football World