Да си толкова велик, че да кръстят стадиона си на теб!

Много често за даден играч се споменава определението “Велик”. Малцина обаче са онези в играта, които заслужават реално тази титла. Със сигурност обаче едно действие от страна на клуба или държавата, което доказва величието, е да кръсти стадиона си на даден футболист.

Начало на обзора даваме с името на Сантиаго Бернабеу. За много фенове това име е просто стадионът на Реал Мадрид. Домът на Белия балет обаче не случайно се казва така. Сантиаго Бернабеу е бивш играч и президент на мадридския гранд. Целият живот на Бернабеу преминава в служба на Реал Мадрид. Единственият период, през който той не е свързан с клуба, е по време на гражданската война в Испания. Като футболист той има над 1200 гола във всички турнири за 16 години активна кариера, а дълги години е и капитан на клуба. След войната първо е генерален секретар, а от 1943 година е и президент на Реал Мадрид. Остава на този пост до смъртта си през 1978 година. Веднага след като идва на власт, Бернабеу започва да реконстриура клуба на всяко едно ниво. Той дава старт на строежа на стадиона през 1944 година и е открит през 1947 г. Капацитетът му е впечатляващ – най-много е бил след реконструкцията през 1953 година – 125 000. Освен организационно Бернабеу започва да подсилва Реал Мадрид и в спортно-технически план. В клуба са привлечени редица играчи, сред които Алфредо ди Стефано, Раймон Копа, Хенто, Ференц Пушкаш и др. Това води до пълна хегемония на Реал Мадрид на домашната и европейската сцена през 50-те години. Именно тези заслуги водят до това, че през 1955 година стадионът на Реал Мадрид е прекръстен на стадион “Сантиаго Бернабеу”.

Споменавайки Алфредо ди Стефано и Реал Мадрид няма как да пропуснем факта, че тренировъчното игрище на Белия балет е кръстено на Ди Стефано. Стадион “Алфредо Ди Стефано” дори приемаше мачовете на Реал по време на последната реконструкция на “Сантиаго Бернабеу”

Друг от изброените играчи, доведени в Реал Мадрид от Бернабеу, също има кръстен стадион на свое име. Националният стадион на Унгария е кръстен през 2002 година на обявеният за най-добър унгарски футболист Ференц Пушкаш. Пушкаш е част от златното поколение на Реал Мадрид, както и е част от националния отбор на своята страна през най-силния период на унгарския футбол. За родината си той бележи впечатляващите 84 гола в 85 мача. Голмайсторските умения на Пушкаш водят и до още една употреба на името му – От 2009 година насам УЕФА награждава автора на най-красивия гол през годината с Наградата Пушкаш.

Йохан Кройф е име, което няма нужда от много представяне. Летящият холандец, Йохан I са само част от прозвищата, с които е наричан гениалният футболист от Ниската земя. Освен трикратен носител на Златната топка като футболист, Кройф е определян от мнозина като новатор във футбола. Изграденият от него Дрийм тийм на Барселона все още топли сърцата на феновете на Каталунците. Нестандартен като футболист, нестандартен като треньор, Кройф винаги е бил в центъра на вниманиято, издигайки футбола до нови висини. Неслучайно година след неговата кончина, родният му клуб Аякс, променя името на своя стадион на Йохан Кройф Арена.

В Италия има един интересен феномен, който не се среща в много други държави – а именно градските съперници да играят на един и същ стадион. Такива са случаите в Милано и в Рим, където непримиримите градски врагове Милан/Интер и Рома/Лацио споделят общ дом. Ставайки въпрос за стадиона в Милано, той също е кръстен на легендарен футболист. Храмът на футбола в града се е казвал Сан Сиро и все още е познат на феновете и под това име. Официално обаче домът на росонери и нерадзури се нарича стадион “Джузепе Меаца”. Джузепе Меаца, наричан още галено Пепино, е смятан за един от най-великите италиански футболисти за всички времена. Легенда на Интер, но играл и 2 години за градския съперник, Меаца получава заслужени почести, след като седем месеца след смъртта му през 1980 година стадионът в Милано е преименуван в негова чест.

Има един футболист, на чието име са кръстени цели два стадиона. Едва ли ще изненадаме някого с името му – Диего Армандо Марадона. Още приживе гениалният аржентинец получава честта стадионът на родния му клуб Архентинос Хуниорс да бъде кръстен на негово име. Този факт не учудва никой по целия свят, имайки се предвид, че в страната има активно действаща “Църква на Марадона” с десетки хиляди поклоници. След трагичната и ненавременна смърт на Марадона, ръководството на италианския Наполи промени името на своя стадион от Сао Паоло на Диего Армандо Марадона. Красноречиво – за много неаполитанци Диего е повече от светец, той е техният футболен Бог.

В България – стадионът на един от грандовете в родния футбол – Левски София е кръстен на легендата Георги Аспарухов – Гунди. Аспарухов започва футболния си път именно в столичния тим, преминава през Ботев Пловдив, за да се превърне след това в най-голямата икона на синия клуб. Признат майстор на футболния терен, Аспарухов е запомнен и като един от големите джентълмени на родния футбол. Загива в нещастен инцидент с друга легенда Никола Котков през 1971 г. През 1990 година стадионът на Левски е прекръстен на стадион Георги Аспарухов в чест на големия нападател.

Други легенди на родния футбол, като Димитър Пенев и Георги Славков също получават честта стадиони да носят техните имена. Димитър Пенев се нарича арената в с. Мировяне, откъдето е родом именития ни футболист и треньор. След ненавременната смърт на Бенкса пък, стадионът в Стамболийски, където той прави първите си стъпки е кръстен на него.

Най-разпознаваемият български футболист Христо Стоичков също разполага със “собствен” стадион. Странно или не, той не е в границите на България. През 2013 година в румънския град Стар Бенешов е открит стадион “Христо Стоичков”. Стадионът е открит по време на честванията на 275 години Българска общност в Тимишоара.