Реквием за един провален талант

Реквием за един провален талант



В последно време в медиите се завъртя една новина, на която обаче не бе отдадено голямо внимание. Говорим именно за информацията, че Валери Божинов е на път да обяви края на своята кариера. За съжаление се стигна до там, че да няма голямо значение, че един от най-големите таланти на родния футбол в последните 20 години спира с футбола. Вина за това има до голяма степен и самият Божинов, но нека все пак подходим хронологично – или как се стига от топ 3 на най-добрите тийнейджъри във футбола през 2004 година до Ботев Враца през 2018 и Септември София през 2022 г.

Роден в Горна Оряховица през 1986 година за най-ранния футболен път на Валери не се знае кой знае колко, освен че е преминал за кратко през школите на Марица Пловдив, Добруджа и Локомотив София. На 12 години Валери се мести в Малта, където попада в школата на Пиета Хотспърс, а две години по-късно е привлечен в школата на италианския Лече. В Италия Божинов попада на правилното място и след няма и две години по-късно дебютира за първия състав на Лече, като все още е най-младият чужденец, дебютирал в калчото. Валери прави това на 15 години, 11 месеца и 12 дни.

За три години в Лече младокът блести и бележи 16 гола в 65 мача. Добрите му игри водят до престижен трансфер във Фиорентина, където Божинов бързо бързо се обяснява в любов на феновете, като дори татуира клубната емблема на рамото си. Последва период под наем в Ювентус, където татуировката от Флоренция със сигурност не е била приета добре. Всички, които малко се интересуват от футбол, знаят за враждата между двете публики. След престоя в Ювентус Валери бе продаден на Манчестър Сити, където обаче получи две тежки травми, които определено повлияха на развитието на неговата кариера. След трите години в Англия, Божинов рядко се задържаше за повече от година-две в даден отбор, като обиколи 14 различни отбора ( някои от които повече от веднъж). Определено най-добрият му престой бе в Партизан Белград, където Божинов се чувстваше в свои води и отбеляза 23 гола в 51 мача за Гробарите. Самият Валери признава, че се е чувствал най-добре в Италия, както и в периодите му с Левски. Към днешна дата сините са любимият отбор на нападателя, макар че няма да забравим как той е казвал поне за 3-4 отбора, че от дете мечтае да играе за тях.

За съжаление кариерата на Божинов няма да бъде запомнена толкова с отборите и отличията, които е спечелил, а с изцепките извън терена. Още като юноша Валери опита от вкуса на нощния живот в София, след като бе викан за лагер-сборове на националния отбор. Този вкус явно допадна на Божинов повече, отколкото трябва и той  се спусна по наклонената плоскост на живот, изпълнен с чалга (не толкова като музикален стил, колкото като начин на поведение). Забавленията, вниманието от нежния пол, както и вроденото му явно самочувствие не повлия добре на Валери. Той така и не успя да разгърне неоспоримия си талант, а неведнъж стана обект и на присмех от страна на привържениците.

Нека припомним и някои от най-запомнящите се фрази и изцепки на Валери Божинов:

„В последните три години животът ми се преобърна на 360 градуса“ – явно Валери не е внимавал много в часовете по математика

„Класата е вечна. Имам всички качества за един футболист“ – на Валери самочувствие никога не му е липсвало

„Ще бъде Божие наказание, ако ме няма във футбола“ – явно затова Валери се гласи да учи за треньор и спортен директор – за да ни предпази от Деня на страшния съд.

„Аз съм принца на Дубай“

„Малко коте, секс има ли“

„Човек само когато знае к’во му е, само аз си знам к’во ми е“

„Ако бием добре, ако направим равен – още по-добре“ – чиста футболна аритметика

„Враца е като Ню Йорк“ – а улица Никола Войводов (главната улица на Враца) си е чиста проба Северозападно Пето Авеню

„Имах талант да играя в Реал Мадрид, но и сега ставам за Милан“

„Вече пораснах и съм много по-мъдър“ – малко по-късно дойде и поредицата от култови видеа с музикалните заложби на Божинов:

„Да треперят Тони Найка, Иконата, Асенчо Таксито, Влади Гаджев, всички да треперят. ТРЕПНИИИИ! Тони Найкаааа, Трепнииии, ТРЕПЕРИИИИ…“

Завършваме с друга крилата фраза:

„Имаме трима топ футболисти, нали така? Христо Стоичков, легенда и икона, абсолютен №1, след това е Митко Бербатов, и после съм аз. Това сме в България – Стоичков, Бербо и Божинов.

Дали ще запомните Божинов с футболните му умения, или с извънфутболните му прояви, е въпрос на личен избор. Факт е, че за последните 20 години Божинов е един от най-ярките наши таланти, който за съжаление не успя да достигне до очакваните висини. Пожелаваме успех на Валери в новите му начинания и сме сигурни, че той има какво още да покаже (или поне да КАЖЕ) на света 😊



Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *