„Точка е много” – 18 години в българския ефир

„Точка е много” – 18 години в българския ефир

Спомняте ли си телевизионното състезание „Минута е много”, което изпитваше знанията на участниците с въпроси от различни области? Това е най-дълго просъществувалото предаване в българския ефир, но по всичко личи, че неговият рекорд е застрашен от „трупата” на БФС.

Вече 18 години Борислав Михайлов и неговите приближени изнасят представления в национален ефир, които придобиват трагикомичен характер. Зрителите са задължени да гледат крайния продукт, който не е особено впечатляващ, но не чуват нищо от главния режисьор и неговите асистенти.

Една лястовичка пролет не прави

В последния си официален двубой България записа престижна точка срещу селекцията на Сърбия, която преди половин година игра на Мондиала в Катар. Западната ни съседка пристигна с осакатен състав, но трябва да признаем, че „лъвовете” изглеждаха добре на терена и бяха на броени секунди от пълния успех.

Един мач обаче не променя нищо. Важно е да се вгледаме в цялостната картина, която изглежда плачевно. Докато сръбските футболисти са титуляри в отбори от топ дивизиите, нашите момчета се подвизават в местния шампионат или са резерви в не толкова популярни клубове зад граница.

Единственият ни състезател в топ 5 първенствата – Илия Груев, е използван на нетипична за него позиция като централен бранител. Но да речем, че това е решение на националния селекционер. Друг е въпросът какви са възгледите на ръководството на БФС относно треньора и докога тезата „подмладяваме състава” ще се използва като оправдание. Хърватите, разчитайки на 37-годишния Модрич, играха полуфинал в Катар и бяха близо до трофея в Лига на Нациите.

Да не забравяме, че един от титулярните футболисти в националния тим – Никола Илиев, все още играе за Примаверата на Интер. Марин Петков, който не е твърд титуляр в Левски, се подвизава като краен бранител, въпреки че това не е основната му позиция. Дали това са най-адекватните решения, могат да кажат футболните експерти, но липсата на повиквателни към Краев и Чочев в предишните мачове изглежда, че бе груба грешка.

За съжаление, националите ни обират всички негативи, защото отборът е плод на некадърното управление на БФС в последните над 15 години. Момчетата се раздават, показаха срещу Сърбия, че са готови за битка, но възможностите им имат предел, който е трудно да бъде надскочен.

Не случайно повечето българи, които преминаха в Серия „А” и други топ първенства, не се утвърдиха като титуляри и бяха отдадени под наем в тимове от по-ниски дивизии. Примерите са много: Валентин Антов; Петко Христов; Андреа Христов и т.н.

Дори човек, неразбиращ много от футбол, може да забележи разликата в динамиката и мисленето на играчите от Западна Европа. Този проблем се дължи на работата в школите, ниската квалификация на повечето треньори, слабата организация, липсата на финансови ресурси, лошите условия и прочее. Можем да изброим десетки причини, поради които нещата в детско-юношеските школи не се получават, но има ли смисъл…

Има ли кой да се вслуша в мненията на професионалисти, прилагащи иновативни методи в западни клубове, или „ние си знаем най-добре” ще продължи да важи.



Пак си пиша 6, 6, 6

Какво промени БФС в последните години? Как ръководителите на футбола стимулираха работата в школите и спомогнаха за налагането на млади футболисти?

Спомняте ли си онова „значимо” правило за наличие на млад футболист до 21 години сред титулярите? А смяната на Венцислав Керчев в 8-ата минута на мача Левски – Лудогорец? След няколко подобни действия, БФС реши да премахне изискването, а това рефлектира върху налагането на юноши в някои от водещите отбори.

През сезон 2022/2023 имаше двубои в Първа лига, в които единият състав залагаше изцяло на чуждестранни играчи. Навярно някои ще кажат, че това го има навсякъде, особено в Западна Европа. Но родната действителност е по-различна, а футболът ни не е достигнал това ниво, за да привличаме класни чужденци, които да изместват местните футболисти.

Всички са наясно, че връзката се къса при преминаването от младежкия към мъжкия футбол. Защо тогава не се предприемат действия в тази посока?

Преди години футболисти от „Б” и „В” групите се оказваха ценни находки за елитните отбори. Нима в по-ниските дивизии няма талантливи играчи? Ако е така, какъв е смисълът да се организират тези първенства… А защо има над 500 регистрирани клуба, след като Младен Кръстаич заяви, че това е всичко, с което разполага?!

В „активните” 500 отбора би следвало да се подвизават поне 10,000 играчи, а от тях не могат да се селектират дори 20 за националния отбор?!

Разбира се, въпросите са реторични, а отговорите са всеизвестни. Отборите от Първа лига, а вече и от Втора лига, залагат предимно на чужденци, докато в аматьорските дивизии се подвизават любители и ветерани над 35 години, които приемат мача през уикенда за забавление.

Най-важното е, че има над 500 клуба, които имат право на глас и „самостоятелно” определят бъдещето на българския футбол. Оценката ни за всичко това, естествено, е „Отличен” (6).

Формат като никой друг

Телевизионни продуценти като Слави Трифонов, Магърдич Халваджиян и Евтим Милошев могат да завидят на Професионалната футболна лига (б.а. – ако изобщо е активна) за формата на първенството. Толкова гениална и необикновена е схемата на Първа лига, че се нуждае от допълнителни припомняния всяка година.

Плейофите се играят при едно завъртане, третият спори със седмия за място в Европа, шестият рита за здраве, десетият се чуди как да доиграе шампионата… Всичко това „държи” в напрежение привържениците, които „пълнят” стадионите до краен предел.

„Щеше да е смешно, ако не беше тъжно” важи в пълна степен за българския футбол. БФС отчужди хората от играта, децата не се вълнуват от родните отбори, а стадионите са разрушени и неприятни за посещаване.

Остана ни единствено да се надяваме, че въпреки неблагоприятната ситуация, има оправия. Това, което искат хората, е участие на български отбори в Европа, български играчи в западноевропейски тимове, талантливи юноши в съставите, модерни стадиони и правилно управление на целия процес.

Навярно желанията са твърде много, но поглеждайки към Хърватия и други страни в близост до нас, виждаме, че има как да се превърнат в реалност, ако се работи в правилната посока и всички са обединени за общата кауза. Докато това не се промени, равенствата срещу Литва и Гибралтар ще бъдат постижения, а ръководители на футболния съюз ще обясняват как трябва да сме доволни от представянето на отбора, когато се мъчи с футболни джуджета.



blank

Калоян Христов

https://footballlife.bg/

Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *