Последният отбор, оставил Лудогорец зад себе си, тъне в забрава
Годината е 2010. Литекс печели титлата на България, оставяйки Левски и ЦСКА зад себе си. Тогава обаче никой от грандовете не вярва, че шампионската суша ще продължи дълго. Очаква се още следващия сезон, или най-късно до две години, някой измежду столичните отбори да грабне златото.
Уви, през 2011 г. в “А” група дебютира Лудогорец и оттам насетне всичко е история. Първата титла бе спечелена изключително трудно, след директен мач срещу ЦСКА (1:0), докато втората бе “подарена” от Левски в последния кръг.
Преди да се озове в родния елит, тимът от Разград финишира на 1-во място в тогавашната Източна “Б” група. Разчитайки на опитни състезатели, играли в “А” група, Ивайло Петев и компания се справиха с конкуренцията и оставиха втория Черноморец Поморие на 8 точки разлика.
Но как се стигна до участието на Лудогорец в Източната “Б” група през сезон 2010/2011?
Всъщност разградчани изобщо не трябваше да участват във втория ни ешелон, ако се водим по класиранията в “Б” и “В” група, както и по тогавашните им регламенти.
През сезон 2009/2010 отборът, носещ тогава наименованието Разград 2000, се подвизаваше в Североизточната “В” група. До началото на последния кръг разградчани оглавяваха класирането и мечтаеха за изкачване в горната дивизия, но точно тогава предстоеше регионално дерби срещу втория в таблицата – Доростол Силистра.
Мачовете между двата отбора имаха по-специален заряд и дори да не касаеха битка за върха, на трибуните присъстваха немалко привърженици, а футболистите влагаха огромни усилия на терена.
Този път Доростол и Разград не само щяха да премерят сили, но и щяха да определят победителя в Североизточната “В” група. Равенството вършеше работа на “зелените”, но около 8000 души мечтаеха за подвиг от страна на силистренските футболисти.
Водени от Георги Иванов – Геша, състезателите на Доростол си осигуриха аванс още през първото полувреме благодарение на Емануил Методиев. В средата на втората част централният нападател – Тихомир Ченешков, удвои преднината на домакините и ги изпрати в “Б” група.
Радостта за “синьо-белите” бе напълно заслужена. Мечтите бяха свързани с утвърждаване в “Б” група, а защо не и търсене на промоция в елита. Всъщност Доростол започна много силно своето участие във втора дивизия и остави приятни впечатления с играта си до зимната пауза, но през пролетния дял всичко се промени.
Някъде там клубът бе изпуснат и грешните управленски решения доведоха до изваждането му от шампионата през следващия сезон.
Напред във времето Доростол на няколко пъти започваше и спираше функционирането си. Понастоящем силистренци се подвизават в Трета лига, но липсата на финанси и налагането на повече местни футболисти ги оставят в средата на класирането, далеч от местата за промоция при професионалистите.
Интересен факт е, че след промоцията на Арда в Първа лига преди няколко години, Силистра остана единствената област в България, която никога не е имала участник във висшия ни ешелон.
През 1984 г. Доростол постига най-големия си успех, класирайки се на финал за Купата на Съветската армия, загубен с 0:4 от Левски-Спартак на стадион “Васил Левски”. Отборът елиминира Славия на четвъртфинал и се справя с Лудогорец Разград на полуфинал, за да си гарантира участие на решаващия мач.
Да се върнем обаче на въпроса, зададен по-горе. Разград 2000 финишира на 2-ро място в Североизточната “В” група, което означаваше, че тимът ще се наложи да остане в третото ниво. Но точно тогава дойдоха свежите финанси от Домусчиеви, които искаха клубът да заеме място сред професионалистите.
По случайност или не, Миньор Раднево се отказа от участие в “Б” група, точно преди началото на първенството. Отборът на Марица Пловдив, завършил 2-ри в Югоизточната “В” АФГ, пък се отказа от плейоф за промоция, което изпрати разградчани директно във втора дивизия.
Няколко дни преди това да стане факт, Разград 2000 бе преименуван на Лудогорец 1947. Всички знаем какво се случи впоследствие…
Тази история ни показва, че невинаги победителите печелят… колко иронично. Доростол, завършил тогава на 1-во място, тъне в забрава, докато вторият в класирането – Разград 2000 (б.а. – Лудогорец) – доминира в българския футбол и участва ежегодно в европейските турнири.
