5 правила, които изчезнаха от футбола
Футболът, за добро или лошо, еволюира и част от правилата му бяха видоизменени през годините. Най-пресният пример за това, който води до спорове между феновете, бе въвеждането на ВАР. Някои твърдят, че това уби романтиката, докато други споделят мнението, че правотата трябва да възтържествува.
Връщайки се назад в годините, ще се сетим за още подобни примери. Ето част от тях, които ми изскачат в съзнанието на прима виста.
Правилото за Златен гол
Неговото въвеждане е преди повече от 150 години, естествено, на Острова. Първият път, когато се прилага, е в турнирен сблъсък между Норфолк и Брумхол ФК. След като редовното време завършва наравно, двата отбора продължават да играят, докато един от тях не отбележи пръв. Това се случва 120 секунди по-късно, когато съставът на Норфолк се разписва и печели с 1:0.
ФИФА въведе правилото за златен гол през 1993 г., надявайки се това да подтикне отборите към атакуващ футбол в продълженията. Първият официално признат златен гол е между формациите на Австралия и Уругвай до 20 години. Антъни Карбоне се разписва в 99-ата минута и носи успех на “кенгурата” на 1/4-финал на Световното за младежи.
За последно в мъжки футболен турнир, златният гол бе използван на Световното първенство през 2002 г. Тогава Илхан Мансъз се възползва от правилото за внезапна смърт и донесе победата на Турция над Сенегал.
Без смени
Пандемията и многото отсъстващи футболисти от съставите заради вирусни заболявания принудиха ФИФА да промени правилата. На треньорите им бе разрешено да правят до 5 смени в редовното време и още една в продълженията.
По-рано всеки отбор имаше право на 3 рокади в един двубой. Това правило е въведено от световната футболна централа през 60-те години на миналия век.
Интересен факт е, че през 1970 г. Анатолий Пузач от СССР се превръща в първия резервен футболист, влязъл в игра, на световен шампионат.
Ловене от вратаря
За да се намали бавенето на време и да се засили интереса към футболната игра, се въвежда правилото за връщане към вратаря.
Световното първенство през 1990 г. е определяно от мнозина като скучно, а факторите за това не са малко. Например в срещата между Ейре и Египет, използвайки защитниците пред себе си, ирландският вратар задържа топката около шест минути. През 1992 г. Дания също разчиташе на подобен похват и дали заради него, или друга причина, вдигна европейската титла.
След Европейското първенство през 1992 г. правилото влезе в сила. С оглед развитието на футбола след това, можем да кажем, че това е едно от добрите решения на ФИФА.
Хвърляне на монета
Преди началото на всеки двубой капитаните на двата отбора застават един срещу друг и избират “ези” или “тура” на монетата, държана от съдията. По този начин се определя позицията на игрището и кой ще получи първата топка. Звучи справедливо, но дали използването на монета за определяне на крайния победител е толкова честно?!
Преди години, когато не са съществували нито дузпите, нито златният гол, нито продълженията, победителят се е решавал с хвърляне на чоп. Историята помни много такива срещи, а най-знаменитите са Ливърпул – Кьолн за КЕШ и Италия – СССР на Евро 1968.
През 1990 г. жребий определи кой измежду Ирландия и Нидерландия ще заеме втора позиция в група “F” на Световното първенство.
Пети и шести съдия
Едно по-скорошно правило, което бе въведено от ФИФА, но не просъществува дълго, е това с допълнителните съдии. Те бяха разположени зад двете врати, като основната им задача бе да съблюдават случващото се в наказателното поле и дали топката е преминала гол линията.
След като технологиите навлязоха с пълна сила във футбола, допълнителните арбитри станаха излишни и бяха премахнати от основните турнири. Според някои експерти въвеждането им бе правилно, тъй като имаше детайлно наблюдение на наказателното поле и можеше да се установи почти всяко нарушение, преди системата VAR да бе навлязла в любимата ни игра.