Пробуждането на гиганта

 Пробуждането на гиганта




Ще успее ли Милан да спечели Скудетото още през тази година

Дълги години феновете и отбора на Милан страдаха. Страдаха от липсата на качество в състава. Липсата на качество пък водеше до неестествено слабо представяне на терена. Това беше и причината в последните 10 години Милан да е спечелил трофеи, които се броят на пръстите на едната ръка. Да, всички отбори изпадат в кризи, но тази в Милан продължи по-дълго, отколкото на всички, които обичат росонерите им се искаше. Причината за тази дълга криза е основно лошото управление на клуба. Всичко започна в последните години от управлението на Берлускони и последната спечелена титла през 2011 година. Водейки своите лични и политически борби, на дон Силвио не му оставаха много ресурси и енергия за голямата му любов – Милан. Росонерите бяха принудени да продават основни играчи като Златан Ибрахимович и Тиаго Силва, преминали в новобогаташите тогава от ПСЖ. Самият Златан нееднократно е заявявал, че тогава не е искал да напусне Милан, но е бил помолен от Адриано Галиани, за да бъде „спасен клубът финансово“. Последваха няколко години на упадък, през които в клуба бяха привличани играчи, чиито качества биха им отредили ролята на водоноски в един голям Милан. На треньорския пост бяха употребени половин дузина легендарни играчи от близкото минало, като Кларънс Зеедорф, Синиша Михайлович, Филипо Индзаги, Кристиан Броки, Винченцо Монтела, Дженаро Гатузо (единствен Гатузо успя да доближи росонерите до участие в Шампионската лига, но се провали в последните кръгове от шампионата.

Невъзможността на Берлускони да поддържа блясъка на Милан такъв, какъвто желае, го накара да търси купувачи. Такъв той намери в лицето на китайският бизнесмен Йонхон Ли. Още през първия си сезон начело на клуба китаецът похарчи над 200 милиона долара за нови трансфери. Новите скъпи попълнения обаче определено не бяха подбрани правилно от новоназначените директори Мирабели и Фасоне. Голяма беше драмата и с преподписването на договора на младия вратар Джанлуиджи Донарума. Там в крайна сметка директорите на Милан клекнаха пред желанието на мастития агент Мино Райола, който осигури месечна заплата от 6 милиона евро за младока. Нещата, поне финансово, започнаха да изглеждат добре, но твърде за кратко. По една или друга причина Йонхон Ли започна да изпитва трудности да издържа клуба, както и да изплаща изтегления от фирма „Елиът“ заем. Едното доведе и до другото – Елиът Мениджмънт придобиха основния пакет акции на гранда от Милано. В началото всички фенове на росонерите бяха скептични и смятаха, че Елиът просто ще поизчисти имижда на клуба и ще търси да го продаде на печалба. Американците обаче направиха нещо много повече – те започнаха да строят своята къща както трябва – като положат здрави основи. За финансов директор беше назначен Иван Газидис. Южноафриканецът има една основна задача – да въдвори финансов ред, да намали загубите и да увеличи приходите. Нещо, което той правеше дълги години в Арсенал. Тук дойде още едно притеснение на феновете – Газидис държеше в Арсенал да бъдат привличани млади и перспективни играчи, които да бъдат продавани с голяма печалба, а по този начин клубът да се финансира. Докато в Милан бяха свикнали да си осигуряват големи звезди за големи пари. Освен финансово, Милан става все по-стабилен и на футболния терен. Миналата година росонерите се завърнаха в любимия си турнир – Шампионската лига след 7 годишно изгнание. През този сезон Дявола е лидер в класирането и е на полуфинал за Купата на Италия. Основните причини за това са:

1. Паоло Малдини

Паоло е емблема за Милан, легенда е меко казано. Ил Капитано отдаде целия си живот като футболист на Милан, но дълго време стоеше в страни от предлаганите му ръководни постове. Защо? Не успяваха да го убедят в своите проекти. Елиът обаче даде свобода на Паоло и колегата му Рики Масара и те към момента се справят повече от добре. Малдини определено има око за играчите, които привлича. Тео Ернандес, Фикайо Томори, Майк Менян, Сандро Тонали, Браим Диас, Симон Каяр. Всички те паснаха на тима и показателно за това са данните от сайта трансфермаркт. Цените на изброените играчи са се повишили драстично в рамките на година. Малдини и Масара устояха на опитите за изнудване от страна на Мино Райола и не подновиха договора на Донарума, като по този начин ясно показаха, че никой не е по-голям от клуба. Освен, че не се поддадоха пред Райола, Малдини и Масара осигуриха услигите на Майк Менян за едва 16 млн евро, а френският страж към момента накара всички да са повече от доволни от стечението на обстоятелствата около вратарския пост в Милан. Съдбата на Донарума последва и Хакан Чалханоглу, който дори реши да приеме офертата на градския съперник Интер (след силно начало там Чалханоглу определено не успява да намери най-добрите си дни в момента). Очертава се, че стъпките им ще последва и третият капитан Франк Кесие. Посланието е ясно – в Милан трябва да играят хора, които държат на клуба, а не такива, които държат основно на банковата си сметка.

Паоло Малдини

2. Стефано Пиоли

След емоционалната раздяла с Дженаро Гатузо Малдини се спря за наставник за росонерите на Марко Джампаоло. Наставник без особени успехи, но с впечатляващи препоръки като лектор в Коверчано, на Джампаоло се разчиташе да изгради един нов облик на Милан, печеливш облик. За съжаление обаче нещата не се развиха според очакванията и Милан изглеждаше потресаващо на терена. Това доведе до логичната смяна на Джампаоло със Стефано Пиоли, макар да се спрягаха доста по-известни имена. Пиоли успя да успокои страстите и да започне да налага своя стил на работа – с много желание и себераздаване. Така започна да играе и отборът – себераздаване и битка по целия терен. Още в първия си сезон начело Пиоли успя да класира Милан в Шампионската лига, макар да имаха и късмет в края на сезона. През този сезон Милан привлече играчи на някои невралгични зони, но все още има нужда от подсилване. Работата на Пиоли обаче е впечатляваща – наред с много контузени, постоянно липсващи играчи по една или друга причина, Милан не се предава и се бори за всеки сантиметър от терена. Това, придружено с трудностите, които изпитват Ювентус и Интер, които на хартия са по-класни като единици, води и до лидерската позиция на росонерите. Налагането и търпението към Сандро Тонали, който след слаб първи полусезон сега е сред най-добрите за Милан, израстването на Рафаел Леао, стабилността на Пиер Калюлю, постоянството на Тео Ернандес, възраждането на Оливие Жиру, връщането на формата на Бенасер – все примери за добрата работа на Пиоли. Въпреки че в един момент се заговори за смяната му с Ралф Рангник, Пиоли мълчаливо и с много работа заслужи новия си договор. Заслуга тук има и Малдини, който се застъпи за наставника пред Иван Газидис. А като гледат как се справя Рангник в Манчестър Юнайтед, със сигурност феновете на росонерите са щастливи от оставането на Пиоли.

Стефано Пиоли

3. Златан Ибрахимович

Идваме и до разковничето. Да, Златан определено вече не е същият играч, който беше. На 40 години шведът показва неща на терена, на които със сигурност могат да завидят доста от по-младите му колеги, но въпреки това възрастта си оказва влияние. Златан е често спохождан от контузии и не успява да допринесе толкова, колкото той самият желае. Работата му на терена обаче не е единственото, заради което беше привлечен Ибрахимович. Златан върна в Милан манталитета на победител, жаждата за победа, хъсът на терена. Онова, което липсваше през последните години. Онова, заради което Милан повече изглеждаше с манталитета на средняк, отколкото с манталитета на един от най-успешните отбори в света. Самото присъствие на шведа в тима дава опора на младите момчета. Не един и двама от тях казват, че искат да се докажат пред Златан, а и той го изисква непрекъснато от тях, дори и на тренировки. Така че ролята на Ибрахимович не е просто на голмайстор, а по-скоро на ментор и мотиватор. И въпреки това Златан отбеляза впечатляващите 25 гола в 37 мача в първите си два сезона след завръщането в Милан. През тази година проблемите с травмите се задълбочиха, но Златан все пак е вкарал 8 гола в 18 мача, но беше заместен успешно от Оливие Жиру.

Златан Ибрахимович

4. Стриктно спазване на предварително начертания план

Да, в Милан вече има точна и ясна стратегия. Росонерите са наясно, че не могат да хвърлят големи суми за играчи, затова внимателно проучват своите цели. Както вече казахме Паоло Малдини определено показа своя усет в намирането на правилните играчи. Нека само споменем, че привлече Майк Менян за около 15 млн евро, а французинът вече е споменаван като един от най-добрите на своя пост в Европа. Милан е стриктен и в определянето на заплатите на играчите. Вече споменахме за раздялата с Донарума и Чалханоглу. Такава предстои и с Франк Кесие, който отхвърля предложените му условия. Към изхода се е запътил и капитанът Алесио Романьоли. На фона на формата му и заслугите му на терена на Романьоли беше предложена занижена заплата, която той явно няма да приеме. На Малдини, Масара и Газидис е ясно, че клубът трябва да се задържи няколко години в най-комерсиалния турнир, за да може да се конкурира отново на пазара с богаташите в момента. Самият Малдини определи срок от поне 3-4 последователни участия в Шампионската лига, за да може Милан да се завърне на финансовата сцена.

Не на последно място – ролята на феновете. Тифозите на росонерите бяха през цялото време зад клуба. Сега виждат ясно резултатите от работата на ръководството и с пълни сили защитават Малдини, Пиоли и сие. На всички в Милан вече е ясно, че никой не е по-голям от клуба. А това е предпоставка за успех.

Не е ясно дали още тази година Милан ще стане шампион. Ясно е обаче едно – грандът от Милано се завръща към най-добрите си години в Италия. Въпрос на време е да се завърне и към най-добрите си години в Европа.

Автор: footballlife.bg

Снимка: AC Milan




Свързани постове