Италианските ултраси: Задвижващата сила на Калчото

Италианските ултраси: Задвижващата сила на Калчото

Италианските ултраси: Задвижващата сила на Калчото

Италианските ултраси подкрепят своите отборите със силна, луда и неизчерпаема страст. През последните 50 години, „la curva” (секторът зад вратата) се е превърнал в истинско отражение на италианското общество.

Италианските ултраси

Да бъдеш един от ултрасите означава да си изключително предан на отбора, който подкрепяш. Това не е просто игра, а начин на живот. В сняг, дъжд или пек, ултрасите подкрепят тима си с безусловна страст. Обикновено агитките наброяват стотици до хиляди поддръжници, които развяват знамена, шалчета и трансперанти в цветовете на отбора си. Това се е превърнало в култура и движение, което ще продължи да съществува и за вбъдеще.

Освен, че повечето ултраси носят дрехи в цетовете на клуба, те също така имат и свои уникални имена и отличителни символи, които ги правят лесно разпознаваеми. Италианските ултраси са известни по цял свят с пламенните си скандирания и плакати по време на мач.

Също така, те редовно измислят хореографии с банери, димки, факли и фойерверки. Всички тези компоненти създават наелектризираща атмосфера, за която феновете по света само могат да завиждат.

Италианските агитки

Първите италианските ултраси се появяват през 50-те години с агитки като „Феделисими Граната“ от Торино. През 60-те години движението на ултрасите започва да набира скорост. Именно тогава се формират агитките „Фоса Дей Леони“ и „Бойс Сан“, като последната се счита за първата официално общопризната група ултраси.

Терминът „ултрас“ се използва официално за първи път през 1969г. от фенове на „Сампдория“ след като сформират групата „Тито Кучиарони“. По-късно феновете на Торино създават „Граната“, а през 70-те години стадионите се изпълват с все повече ултраси. 

Други групи ултраси, които се появяват по онова време са „Верона“ (Yellow-Blue Brigade), „Фиорентина“ (Viola Club Viesseux), „Наполи“ (Naples Ultras), „Милан“ (Red and Black Brigade), „Торино“ (Turin Granata), „Генуа“ (Griffin’s Den), „Болоня“ ( For Ever Ultras), „Ювентус“ (Juventus Fighters), „Аталанта“ (Black and Blue Brigade), „Лацио“ (Eagle Supporters), и „Рома“ (Commando Ultra Curva Did). Това са част от пионерите в ултрас групите, а след това и много фенове на други клубове последват техния пример.

Какво означава да бъдеш ултрас

В края на 60-те и 70-те години футболните ултраси са считани за субкултура в Италия. В началото те представляват псевдо-полувоенни групировки, а имената им са с военна тематика. През годините, футболните хулигани си създават лош имидж заради своето пиянство, неподчинение и безотговорност. От друга страна, ултрасите са по-организирани и следват конкретна структура и йерархия.

В своята книга „Ултрас: подземният свят на италианския футбол“, Тобаяс Джоунс казва: „Както повечето италианци, ултрасите също държат на безупречно представяне и зрелищност“. За големи мачове, италианските ултраси пръскат хиляди евро за транспаранти  и хореографии. Ако отидете на италиански стадион, няма как да не видите плакати, факли, флагчета и банери.

Да бъдеш италиански ултрас означава да си бунтар и отдаден на идеята. Всички казват, че да си ултрас е начин на живот, макар че този начин на живот претърпява промени, мутира, видоизменя се и се преоткрива с времето.

Автентичният глас на футболните фенове

За разлика от някои европейски страни, италианските фенове нямат права в управлението на клубовете. Въпреки това, те са неразделна част от културната история на италианския футбол. След няколко спречквания по различни мачове, собствениците осъзнават, че празните стадиони не се отразяват добре на бизнеса. В резултат на това, те посрещат с охота огромните плакати и хореографии, които ултрасите внасят по стадионите.

За да си гарантират добри отношения с ултрасите, някои собственици им предоставят безплатни билети, за да осигурят нужната атмосфера на стадиона. Други пък предлагат по-ниска входната такса за мачовете на заклетите си фенове. От своя страна, ултрасите осигуряват банери, транспаранти и своята нестихваща подкрепа.

И докато при някои агитки нещата понякога излизат извън контрол, повечето от срещите, на които присъстват групи ултраси, протичат без прояви на насилие. Ултрасите се разграничават от хулиганите. Докато хулиганите ходят по мачове само за да се спречкат с феновете на противниковия отбор, ултрасите се фокусират основно върху своя тим.

Ултрасите винаги носят дрехи в цветовете на своя отбор и това ги отличава от онези, които ходят по мачове само, за да се забъркат в неприятности, като се стараят да останат незабелязани от страх да не бъдат арестувани.

Верни на своята религия

Може да обиколите целия свят, но едно нещо няма да се промени. Италианските ултраси създават уникална атмосфера. Това не може да се види на всеки стадион по света, където феновете припяват за няколко минути, а през останалото време наблюдават играта.

Италианските ултраси не спират да пеят преди мача, по време на мача и дори след като той свърши. Те са неделима част от историята и характера на италианските стадиони.

Както казва Тобаяс Джоунс в книгата си „Подземният свят на италианския футбол“: „Никога няма да ни разберете, освен ако не станете един от нас.“ Много ултраси приемат това за призвание. Те израстват гледайки мачовете на своите отбори, продължават да ги гледат и няма да престанат да ги подкрепят.

Докато сте в Италия, не пропускайте да посетите който и да е стадион като част от обиколката си. Няма да съжалявате за атмосферата, с която ще се сблъскате.

Свързани постове