Проблемът май не е в гените, а в средата?!
Измина повече от десетилетие, откакто българин игра във Висшата лига на Англия. Тогава сякаш бяхме свикнали и дори си позволявахме да критикуваме нашите състезатели, достигнали върха в една професионална футболна кариера. Но знаехме ли какво следва?
За жалост – знаехме. Българският футбол продължаваше да ражда таланти през годините, но поради една или друга причина, преходът към мъжкия футбол се оказваше голямата пречка. И продължава да е така. На този етап изглежда немислимо да мечтаем за фигури от ранга на Краси Балъков, Емо Костадинов, Христо Стоичков, Димитър Бербатов, Стилиян Петров, Мартин Петров и още, и още…
Но някъде там се появи лъч надежда за българския футбол – Илия Груев-младши. Преди броени дни българинът спечели промоция във Висшата лига с един от славните английски клубове – Лийдс. “Белите” имаха прекрасен сезон и след поредица от силни резултати се завърнаха в елита на Англия.
Всички се надяваме, че този успех на Илия Груев ще разчисти храстите и дърветата от пътя и наши момчета отново ще заиграят в най-силните шампионати на Стария континент. Но достатъчни ли са надеждите и мечтите? Възможно ли е продукт на съвременния български футбол да се озове сред най-добрите в света?
Преди няколко години излезе документалният филм “Трима еднакви непознати”. В него се представя историята на тризнаците Еди, Дейвид и Роби, които са разделени още при раждането. Идеята на психолозите, разиграли този сценарий през миналия век, е да установят кое надделява: генетиката или средата.
Човешкото развитие можеше да премине без тези изследвания, чиято хуманност подлежи на сериозни съмнения, защото Илия Груев ни дава всички търсени отговори. Българско момче, закърмено с любов към родното, успя да достигне до елита на Германия, а след това да си спечели промоция за английския висш ешелон.
Явно проблемът не е в генетиката, а в средата. Защо немската школа може да създаде български футболист на подобно ниво, а нашата – не? Въпросът е риторичен – всички знаем отговора.
Упоритостта на Илия Груев заслужава уважение и трябва да е пример за младите момчета, които мечтаят един ден да играят по английските терени.
Преминал през различните юношески формации на Вердер, българинът дебютира за мъжкия тим на “бременските музиканти” през 2019 г. Груев записа над 60 двубоя за “зелените”, преди да реализира трансфера си в Лийдс Юнайтед. Тогава мнозина приеха новината със скептицизъм, защото полузащитникът избра отбор от Чемпиъншип, за сметка на елитен немски представител, но явно решението не е било толкова лошо.
Българинът бе твърд титуляр за “белите”, а мъжкият му характер се оказа несломим. Въпреки контузията през сезона, той се възстанови и отново си извоюва мястото на терена.
Смело можем да заявим, че в началото Илия Груев имаше нужда от Лийдс, а сега Лийдс има нужда от Илия Груев.
Знаем, че нашето момче ще продължи да води битка и да се доказва на голямата сцена. Пожелаваме му успех и с още по-голям интерес ще наблюдаваме изявите му в английския елит.
