Добруджа играе, Добрич мечтае! Футболът в града е жив

Колкото и негативи да отправяме към българския футбол, колкото и слабости да откриваме в неговото управление, той се остава любимец на феновете. Той е онази частица от живота на мнозина, която ги държи будни и ги кара с трепет да очакват всеки следващ уикенд.

Жителите на Добрич, малко или много, забравиха какво представлява това вълнение. Какво означава да си легнеш в петък с мисъл за утрешния двубой. Какво е чувството да се събудиш в събота с настроение и с бърза крачка да отпрашиш към любимия стадион.

Лошо управление, липса на амбиции, лутане между втория и третия ешелон бяха основните фактори, които принудиха местните да се отчуждят от любимата игра. Но не за дълго. “Където е текло, пак ще тече”, гласи поговорката… И ето, че отново се оказа вярна.

“Жълто-зелените”, водени от Атанас Атанасов, изградиха колектив, играещ с желание и силна мотивация да зарадва привържениците, напълнили стадион “Дружба”.

След изиграни 34 срещи във Втора лига, добруджанци имат 75 точки в актива си, които внасят все по-голяма увереност в съблекалнята. Елитът изглежда близо, а мисията почти изпълнена. Разбира се, нека да не бързаме, а да изчакаме промоцията в Първа лига да бъде официализирана.

Без значение колко точки ще спечели ФК Добруджа в оставащите няколко кръга, отборът заслужава похвали. Но не по-малко аплодисменти и уважение трябва да отправим към феновете, подкрепящи тима в добро и лошо.

Добруджа има зад гърба си армада, за която много елитни клубове могат само да мечтаят. И тя ще расте, когато светлината става все по-силна и мечтите не са просто химера, а въпрос на усилена работа и професионално отношение. Дали процесът върви в правилна посока, най-лесно се разбира от очите на децата.

Последния път, когато Добруджа игра в елита

Изминаха 22 години от последния мач на добруджанци в елита. Дълъг период, който лиши много младежи от това да гледат местния си тим в елита и да се влюбят още по-силно в най-великата игра.

През сезон 2002/2003 Добруджа не се представи успешно в “А” група и изпадна, заемайки предпоследната 13-а позиция. Тогава отборът от Добрич записа едва четири победи и акумулира актив от 14 точки, оказал се твърде недостатъчен за запазване на елитния статут.

Сега мечтите на местните не се простират само до промоция, но и до едно достойно представяне в Първа лига, каквото бе това през 90-те години. Тогава клубът прекара близо десетилетие в най-висшия ешелон и дори финишира 7-и през 1995/1996 под ръководството на Янко Динков.

Добричлии с носталгия си спомнят за препълнените трибуни на стадион “Дружба”. Над 25,000 души наблюдават завръщането на Добруджа в “А” група през 1991 г. срещу ЦСКА.

Култова е историята от друг мач срещу “червените”, провел се няколко години по-късно. Тогава отборът на ФК Добруджа е лишен от домакинство поради наказание и приема ЦСКА на стадион “Луи Айер” в Силистра. Двата тима спретват шоу пред 15,000 зрители по трибуните и оформят равенство (1:1).

Оттогава измина твърде много време, но дали модерната история на Добруджа ще бъде по-успешна? Тепърва предстои да разберем. За да се случи това, феновете е важно да са там – на стадиона, а ръководството трябва да действа последователно и да цели развитие.

Надяваме се, че стадион “Дружба” ще бъде пригоден за Първа лига и отборът на Добруджа ще домакинства там, където му е мястото.