10-те футболни звезди, които можеха да представляват различни държави

10-те футболни звезди, които можеха да представляват различни държави

Съвсем спокойно можем да определим националността във футбола като променлива величина. В съвременния свят има десетки футболисти от най-високо ниво, които биха могли да сменят националната си принадлежност и да заиграят за друга държава. Това е добре познат път, а примерите за такава промяна през годините не са един и два. Тези футболисти или са родени някъде другаде, отгледани някъде другаде, или просто имат родител, баба или дядо от съвсем различна страна. Днес ще ви представим някои от най-добрите футболисти в света, които в даден момент от своите кариери са имали опцията да се състезават за различни национални отбори.

1. Мирослав Клозе

blank

Най-добрият голмайстор на Германия на световни първенства изобщо не е от Германия, а от съседна Полша. Бащата на Клозе, Йозеф, самият е бил професионален футболист, като е играел за френския Оксер, докато майка му е била национален състезател по хандбал, представлявайки Полша. Нападателят се мести в Германия на осемгодишна възраст с много малко познания за езика, но в крайна сметка печели Световното първенство през 2014-а година и се превръща в една от легендите на  Die Mannschaft.

2. Пепе

blank

Родината на коравия централен защитник е Бразилия, но той бива отбягван от селекционерите по време на юношеските си години и така и не бива викан, за да представлява “Селесао”. Повиквателната все пак пристига през 2006 година, но тогава е твърде късно, тъй като легендата на Реал Мадрид вече е бил взел решение да се състезава под флага на Португалия, след като получава португалското си гражданство. Оттогава той има над 130 мача за “мореплавателите” и бе неразделна част от състава по пътя им към триумфа на Европейското първенство във Франция през 2016-а.



3. Лерой Сане

blank

Лерой Сане е израснал в Есен, Германия. Сане е юноша на Шалке 04 и именно с отбора от Гелзенкирхен си пробива път към големия футбол. Той се върна обратно в страната през 2020-а, за да играе за Байерн Мюнхен, след като бе прекарал четири години в синята част на Манчестър. Дебюта си за националния отбор пък 27-годишното крило прави през 2015-а, когато е повикан в състава за приятелски мач срещу Франция – любопитното е, че играчът притежава френски паспорт, но никога не е изявявал желание да облече екипа на “петлите”. В друга вселена обаче, той можеше да се окаже съотборник със Садио Мане и на международно ниво, благодарение на баща си, Сулейман Сане, който вкарва 29 гола за Сенегал.

4. Килиан Мбапе

blank

Най-младият играч, отбелязал гол на финал на Световно първенство след Пеле и едва вторият, отбелязал хеттрик след Джеф Хърст, винаги е щял да играе за Франция. Той е израснал в малкото градче Сен Дени, предградие на Париж, а сега играе за клуб, който е подкрепял като момче. Мбапе става европейски шампион с младежкия национален отбор до 19 години през 2016-а, а само две години по-късно се изкачва на световния връх, триумфирайки на Мондиала в Русия. Бащата на Мбапе обаче е от Камерун, докато майка му е родена в Алжир, така че само си представете какъв би бил интересът към Купата на Африканските нации, ако крилото на ПСЖ бе избрал да играе за държава от Черния континент.

5. Алфонсо Дейвис

blank

Алфонсо Дейвис има труден старт в живота. Бързоногият краен защитник е роден в семейство на либерийци в Будубурам, бежански лагер в Гана, след бягството им по време на Втората либерийска гражданска война, която разселва повече от 450 000 либерийци. Следователно Дейвис е имал право да играе за Либерия, страната на единствения африкански носител на Златната топка – Джордж Уеа. Той също така е имал възможността да играе и за Гана, тъй като е роден там. Вместо това обаче, от 2017-а той репрезентира тима на Канада, като се надява да стане първият канадец, печелил Златна топка.



6. Кристиан Пулишич

blank

Кристиан Пулишич е толкова американец, колкото сами можете да си представите. Бившият играч на Борусия Дортмунд все пак е роден в Пенсилвания, където баща му играе футбол за отбора на Харисбърг Хийт през 90-те години. Пулишич живее в Англия една година, когато е на седем, играейки за младежкия отбор на Бракли Таун – и въпреки че това не е достатъчно, за да попадне в селекцията на “Трите лъва”, неговата ясно изразена източноевропейска фамилия със сигурност ви подсказва, че той е имал шанса да се състезава за друга нация на континента. Крилото на Челси има хърватски паспорт, но отказа да играе за вицешампионите от Световното в Русия, за да представлява мъжкия национален отбор на Съединените щати.

7. Аднан Янузай

blank

Янузай е един от играчите, на които се възлагаха големи надежди за пробив в световния футбол, когато бе привлечен на Олд Трафорд от Сър Алекс през 2011-а година, но така и не успя да разгърне пълния си потенциал впоследствие. Той може би е футболистът и с най-много варианти за това към кой национален отбор да се присъедини. Изявите в началните му години с “червените дяволи” карат тогавашния селекционер на страната, Рой Ходжсън, да го иска в състава, но Янузай не успява да бъде натурализиран. Аднан също така има право да играе за Белгия, тъй като е роден там и има белгийски паспорт – което той избира в крайна сметка, въпреки че пред него се откриват възможности да облече екипите на Албания, Косово, Сърбия, Турция и Хърватия.

8. Пиер-Емерик Обамеянг

blank

Обамеянг е един от двамата габонски национали, играли във Висшата лига, заедно с Марио Лемина. Нападателят на Челси е капитан на африканската нация, точно както баща му Уили, но е роден и израснал във Франция. Той дори получава повиквателна за отбора на Италия до 19 години, докато защитава цветовете на Милан, а майка му е испанка. Това означава, че Обамеянг е имал опциите да се състезава за три европейски държави, но въпреки това избира да представлява нацията на своя баща.

9. Иван Ракитич

blank

Иван Ракитич започва своя футболен път в академията на Базел, което без съмнение дава представа къде е роден и израснал. Швейцария е дом на много бежанци и имигранти, които са използвали неутралния статут на нацията по време на война, за да търсят по-безопасно място за живеене – и подобно на семейството на Гранит Джака, родителите на Иван Ракитич идват от Източна Европа. И майката, и бащата на Ракитич са хървати, но за разлика от много играчи в този списък, полузащитникът всъщност представлява и другата си националност. Ракитич записва мачове на младежко ниво с националните отбори на Швейцария до 17, до 19 и до 21 години, преди да приеме поканата на Славен Билич и да стане част от “шахматистите”.

10. Ерлинг Холанд

blank

Да, при едни други обстоятелства Ерлинг Холанд можеше да води атаката на страната от Обединеното кралство. Халанд е роден в Лийдс, когато баща му Алф-Инге играе за Лийдс Юнайтед, а головата машина на Манчестър Сити и до днес не спира да крие своите симпатии към тима от Елънд Роуд. Но като се има предвид, че той вече е бил част от норвежките формации, преди Англия дори да се опита да разгледа възможността за неговата натурализация, това прави “трансфера” му при “Трите лъва” малко вероятен. Е, само можем да гадаем как би изглеждал съставът на Гарет Саутгейт, ако имаше услугите на снажния нападател.



blank

Владислав Риждов

https://footballlife.bg/

Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *