Ще дерайлира ли саудитският влак?

Ще дерайлира ли саудитският влак?

“Here we go!” – фразата, която обиколи световния футбол. През изминалото лято обаче, за изненада на мнозина, тя бе последвана от информация за входящ трансфер в саудитски клуб. Местните ръководители целят изграждане на боеспособен шампионат, който да се конкурира с най-големите марки на европейския пазар.

Дори след някои от най-значимите трансфери през последните месеци, шейховете споделиха, че това е само началото. Техните планове са свързани с изкачване в топ 5 в ранглистата на УЕФА и участие в европейските клубни турнири.

Дали влакът, който току-що тръгва, ще стигне крайната си точка, или ще дерайлира по средата, тепърва предстои да разберем.

Арабите ли са първите с подобни амбиции?

В средата на миналото десетилетие имаше бомбастични трансфери в други две азиатски страни – Индия и Китай.

Въпреки огромните им амбиции да завладеят световния пазар и да се превърнат във футболни държави, опитите им се оказаха не особено успешни. Имаше кратко телевизионно излъчване на двете първенства в България, но това, което видяхме, бяха футболисти, навлизащи в залеза на кариерите си, чиито усилия бяха под критичния минимум.

В индийския шампионат се подвизаваха доказани имена като:

  • Алесандро Дел Пиеро – Делхи Дайнамос;
  • Робер Пирес – ФК Гоа;
  • Димитър Бербатов – Керала Бластърс;
  • Никола Анелка – Мумбай Сити;
  • Давид Трезеге – ФК Пюн Сити;
  • Роберто Карлош – Делхи Дайнамос;
  • Диего Форлан – Мумбай Сити.

ФК Пюн Сити например, в който играеше Трезеге, бе основан през 2014 г., но 5 години по-късно преустанови съществуването си.

Китайското първенство също се сдоби с популярни и скъпоплатени футболисти. Част от тях бяха Пато, Масчерано, Рамирес, Тевез, Хълк, Оскар. Но освен кратко присъствие на първите страници на европейските вестници, китайският футбол не получи нищо повече.



С какво се различават саудитските инвестиции

В Индия заиграха футболни звезди, но техните кариери вече бяха приключили. Китайските клубове се сдобиха с по-млади играчи, идващи от Европа, но не всички бяха толкова популярни, за да привлекат глобален интерес към тамошния шампионат.

Точно тук се корени разликата между Саудитска Арабия и предишните опити за популяризиране на азиатския футбол. Още през зимата арабите обявиха трансфера на Кристиано Роналдо, който има най-много последователи в социалните мрежи и доминира на световната сцена близо 20 години, заедно с Лео Меси.

Португалската звезда получи остри критики за решението си да премине в Ал Насър, но ето, че 9 месеца по-късно всичко е различно.

Освен Роналдо, в Саудитска Арабия преминаха:

  • Садио Мане – Ал Насър;
  • Марсело Брозович – Ал Насър;
  • Алекс Телеш – Ал Насър;
  • Калиду Кулибали – Ал Хилал;
  • Сергей Милинкович-Савич – Ал Хилал;
  • Малкъм – Ал Хилал;
  • Неймар – Ал Хилал;
  • Карим Бензема – Итихад;
  • Н’Голо Канте – Итихад;
  • Роберто Фирмино – Ал Ахли;
  • И много други.

За част от новите попълнения бяха платени сериозни суми. Например Ал Хилал изпрати оферта на стойност 90 млн. евро на ПСЖ, която включваше допълнителни 10 млн. евро бонус спрямо представянето на Неймар. Малкъм пристигна в Саудитска Арабия от Зенит срещу 60 млн. евро, докато Рубен Невеш струваше 55 млн. евро.

Трансферните суми обаче не са най-важното перо. Всички новопристигнали звезди подписаха договори за няколко години срещу колосални възнаграждения. Например Роналдо ще спечели 500 млн. евро в рамките на две години и половина.

Футболът се променя, но дали е към добро?!

Случващото се в последните месеци доказва намесата на парите в съвременния футбол. Разбира се, има футболисти, които отказаха на саудитски клубове като Санти Касорла и Серхио Рамос, но повечето решиха да преминат в страната от Близкия изток.

Историята, традициите и футболната култура обаче не се купуват с пари. Рано или късно, това ще си проличи. Напълно е възможно цялата истерия около трансферите в Саудитска Арабия да се дължи на кандидатурата за Световното първенство през 2030 г. След като Катар вече прие големия форум, съседката ѝ, с които не са в добри отношения, няма как да остане по-назад.

Играчите и треньорите, решили да преминат в Саудитска Арабия, не бива да се винят и да получават остри критики. Все пак те са професионалисти, практикуващи професията си, за да получават възнаграждения.

Разбирам недоволството към Саудитска Арабия и лично аз не подкрепям изкуствено създадените първенства. Но критиката, която отправят фенове на западноевропейски грандове, свързана с отмъкването на футболисти, не е съвсем искрена. Да не би Байерн да не привлича най-добрите играчи от Бундеслигата? Да не би водещите клубове в Англия да не изземат най-качествените състезатели от Брайтън, Саутхямптън или Лестър?

Навярно на сцената се появи нов колос, с който европейските клубове трябва да се съобразяват. Дали това е за добро, или не, ще разберем в близко бъдеще.

Моето мнение е, че традициите надделяват над парите, въпреки времето, в което живеем.



Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *