Футбол и бира – перфектната комбинация

Футбол и бира – перфектната комбинация
Онзи ден видях тениска с надпис „футбол, бира и жени“. Вие луди ли сте? Защо да го разваляте, като водите жена със себе си, пуснете я до магазина или каквото и да е друго, но футболът и бирата са време само за мъжко сплотяване. За жените може да се притеснявате по-късно, много по-късно. ….
Сега, когато казвам футбол, имам предвид футбол, а не тази глупост, която янките играят, която продължава с часове и се играе около рекламите на Кентъки Фрайд Чикън. Този, който играят над 90 % от света, този със Световното първенство, Шампионска лига, знаете, истинският футбол!
Там, където има футбол, има и бира, както нощта следва деня, така и футболните фенове пият бира, и то много.
Защо е така? Ами предполагам, че футболът е спорт, който се е издигнал от работническата класа, от дъното, където работниците са играли играта, мъже, които са пиели здраво и са обичали да пият в истински кръчми, пиейки истинска напитка. Работническите квартали във всеки град по света имат футболни отбори. Те не играят ръгби, крикет, тенис или голф, а футбол. Хората по тези места са склонни да пият бира. Виното е твърде луксозно, а с отпиването на модни коктейли едва ли ще се издържи на приятелите ти.
Както и да е, този футбол и бира е мечта за бирените компании в рекламните войни. Heineken спонсорира Шампионската лига, Carlsberg – Европейското първенство, Carling беше спонсор на английската премиера, имаше Budweiser FA Cup, а огромен брой отбори са спонсорирани от бирени компании. Кажете ми кога за последен път вино е било спонсорирано на футболна фланелка? По време на голям футболен мач очаквайте огромен скок в количеството продадена бира.
Бирата дава настроение, а играта го затвърждава. Победа, загуба или равенство, връщане в кръчмата за бира, за да разкажеш играта и да напсуваш централния нападател за това, че е пропуснал да вкара това, който баба ти можеше да вкара, или някаква подобна глупост.
По принцип има три вида футболни фенове. Фанатикът, човекът, който знае всичко за своя отбор, всички статистики от години насам, има дълъг дневник на мачовете, които е гледал на живо, и знае кръчмите, в които може да пие, когато е близо до всеки терен, който се сетите. Човекът, който живее и диша футбола. Има и нормален фен, човек, който може да го приеме и остави, чийто живот не е изцяло контролиран от футбола. И последният фен е флиртаджията (ловецът на слава), който просто обича да се забавлява и да бъде част от нещо голямо, от най-голямата група.
Виждал съм момчета, които са пропътували дълги разстояния само за да пият и да се забавляват извън стадиона, които са пътували само заради бирата и самото преживяване.
Благодаря на Бога за бирата и футбола!