БИНГО! Някои от най-добрите свободни трансфери във футбола

За добро или лошо футболът отдавна се е превърнал в бизнес. Както във всяка друга сфера някои развиват бизнеса си по-добре от други. А какво по-добро от това да вземеш нещо без пари, което да ти носи успех в сферата. През годините някои отбори уцелиха десетката с привличането на играчи, които са свободни агенти. В този материал ще обърнем внимание на част от най-добрите свободни трансфери – трансфери, станали възможност благодарение на Жан-Марк Босман – белгийският футболист, който преобърна футбола. (преди 1995 година дори договорът на играча да изтече, новият му клуб трябва да заплати трансферна сума за него – бел.авт.)

Стийв Макманамън – От Ливърпул в Реал Мадрид.

Ще започнем с един от първите известни играчи, които се възползваха от правилото Босман. Говорим разбира се за Стийв Макманамън. Фен на Евертън, но юноша на Ливърпул и един от най-ярките таланти на червените от града на Бийтълс. Още на 17 години дебютира в първия отбор и бързо се превръща в основен играч, като противниковите мениджъри нерядко казват – „Спрете ли Макманамън, спирате Ливърпул“. Именно кризата без значими успехи за Ливърпул кара Макманамън да мисли за нови предизвикателства. За да не го загуби без пари, Ливърпул приема оферта от Барселона, но халфът не се разбира с каталунците за личните си условия. Така година по-късно Макманамън преминава със свободен трансфер в Реал Мадрид. Там англичанинът показва своята класа, като печели на два пъти титлата в Испания, 2 пъти Купата на Краля, 2 пъти Шампионската лига, Суперкупата на Европа и Междуконтиненталната купа.

Сол Кембъл – от Тотнъм в Арсенал.

Ненавиждан от феновете на Тотнъм е много меко казано. Основен играч при шпорите, но преследващ жаждата си за успехи, Кембъл заменя шпорите с техния голям враг от Северен Лондон – нещо непростимо в очите на феновете. От гледна точка на играча обаче този ход си заслужава на 100%. Две шампионски титли на Англия, 3 трофея от ФА Къп, капитанската лента в Арсенал – определено доста успешна кариера за централния защитник.

Естебан Камбиасо – от Реал Мадрид в Интер. От Интер в Лестър.

Аржентинецът изигра едва девет мача в последния си сезон при Белия балет, след което се присъедини към изграждащия се от Роберто Манчини отбор на Интер. В първия си сезон при нерадзурите Камбиасо печели Купата на страната, след което идва времето за величие. Естебан Камбиасо играе ключова роля в онзи отбор на Интер, който печели девет трофея. Тези девет трофея включват 5 шампионски титли на Италия, както и бленувания триумф в Шампионската лига под ръководството на Жозе Моуриньо. През 2014 година аржентинецът отново се възползва от правилото Босман, за да предприеме ново предизвикателство. Приема офертата на Лестър и помага на Лисиците да се спасят от изпадане, а за приносът му при Лестър говори красноречиво фактът, че феновете на клуба го избират за играч на сезона.

Мирослав Клозе – от Байерн Мюнхен в Лацио

Клозе остава в историята като играчът с най-много голове за националния отбор на Германия към момента, както и играчът с най-много голове на световни финали – 16. Затова и може би не се отдава особено внимание на изявите му в клубния футбол. Въпреки това той остави следа с екипите на Кайзерслаутерн, Вердер Бремен и Байерн Мюнхен в родината си. Когато договорът му с Байерн изтича, Клозе решава да приеме офертата на Лацио. За пет години с екипа на лациалите Клозе изиграва 139 мача и бележи 54 гола, а с играта и отдадеността си остава в сърцата на феновете на тима.

Раул – от Реал Мадрид в Шалке

След 16 години в Реал Мадрид и 323 гола за родния си клуб Раул се оказа ненужен на Сантиаго Бернабеу. Разочарованият Раул имаше предложения от доста отбори от цял свят, но предпочете офертата на Шалке, тъй като желаеше да играе в Шампионската лига. За две години при Кралскосините испанецът бележи 40 гола и дава 21 асистенции в 90 мача. С основната заслуга на Раул Шалке достига до полуфинал в Шампионската лига през първия си сезон с клуба.

Андреа Пирло – от Милан в Ювентус

След 10 години в Милан, в които спечели всичко възможно, Пирло се оказа ненужен за росонерите. Треньорът Макс Алегри прецени, че преминаващият 30 години Пирло няма да му е необходим за следващия сезон и клубът не предложи нов договор на юношата на Бреша. От ситуацията се възползва Ювентус, който предложи договор на Пирло и започна да гради отбора си около него. Андреа веднага доказа, че възрастта е просто цифра и беше основна част в Юве, печелейки четири титли на Италия, една купа на страната и два пъти суперкупата. Ироничното е, че треньор в последните два сезона на Пирло в Ювентус беше именно Макс Алегри, който разчиташе твърдо на Пирло да дърпа конците в центъра на терена.

Роберт Левандовски – от Борусия Дортмунд в Байерн Мюнхен

Полякът доказа своите качества още в Дортмунд под ръководството на Юрген Клоп. Байерн Мюнхен желаеше да си осигури услугите му още през 2013, но тогава Вестфалци отказаха да го продадат. Само година по-късно обаче с изтичащ договор, Левандовски се присъедини към Байерн Мюнхен. Останалото, както казват, е история. 226 гола в 239 мача за Байерн Мюнхен, редица счупени рекорди, редица награди (според мнозина лишен незаслужено от Златната топка за 2020 година), Роберт Левандовски е сред най-добрите нападатели на своето време.

Кафу – от Рома в Милан

Когато се присъедини към Милан, Кафу вече бе към края на кариерата си. Малко са играчите, които на 33 години осъществяват трансфер в европейски гранд като Милан и се превръщат в основни играчи, но все пак говорим за единствения футболист, който е играл на три поредни финала на Световни първенства. Кафу превзе позицията на десния бек и цели пет години сновеше по целия десен фланг на Росонерите. С Милан печели шампионската титла на Италия, Шампионската лига, Суперкупата на Европа, Суперкупата на Италия и Световното клубно първенство. Отказва се през 2008 година след 119 мача и 4 гола с екипа на Милан.

Пол Погба – от Манчестър Юнайтед в Ювентус

Това е един от най-изгодните трансфери както от финансова, така и от спортно-техническа гледна точка. Погба предпочете да не подписва договор с Юнайтед, след като не беше сигурен, че ще получава достатъчно шансове за изява в състава. Приемайки офертата на Ювентус, той израсна изключително много и се превърна в един от най-качествените футболисти на своята позиция. В крайна сметка играта му убеди Манчестър Юнайтед да плати на Ювентус 105 милиона евро, за да го върне в състава си.

Златан Ибрахимович – от ПСЖ в Манчестър Юнайтед и от ЛА Галакси в Милан

Класата на Златан Ибрахимович е безспорна, а жаждата му за победа е пословична. Когато премина от ПСЖ в Манчестър Юнайтед мнозина се съмняваха, че това е добър ход. Златан обаче опроверга всички, отбелязвайки 28 гола в дебютния си сезон, помагайки на Юнайтед да спечели Купата на лигата, както и Лига Европа.
След приключение в САЩ, където Ибра отново беше водещ играч, но имайки предвид нивото на първенството там, не сме се съмнявали в това, Златан реши да се присъедини към Милан. Росонерите от доста години бяха в дупка и не успяваха да намерят себе си. 7 години те бяха извън Шампионската лига, което удари както по реномето, така и по финансовото състояние на клуба. Завръщането на Златан обаче върна настроението и манталитета в клуба. Още в първия си пълен сезон, Златан помогна за класирането на клуба на второ място и място в групите на Шампионската лига.

Тиаго Силва – от ПСЖ в Челси

Още един ветеран, който беше обявен за ненужен в клуба си. ПСЖ освободи Тиаго Силва в стремежа си да подсили състава и да спечели бленуваната от собствениците Шампионска лига. От ситуацията се възползва Челси. Сините от Лондон привлякоха ветерана, който бързо показа лидерските си качества. След идването на Томас Тухел пък Силва е несменяем титуляр, а отборът на Челси спечели Шампионската лига в първия сезон на Тиаго Силва в отбора. Ирония, не мислите ли?!

Тук можем да споменем и ударното „свободно подписване“ от страна на ПСЖ през лятото на 2021 година. Парижани уредиха без трансферна сума имена като Лео Меси, Джанлуиджи Донарума, Серхио Рамос и Жоржиньо Вайналдум. Техният принос към отбора обаче все още е твърде неясен, за да бъдат включвани в подобна статия.

Това бяха част от най-успешните свободни трансфери, осъществявани от европейските клубове през годините. Интересно е какво ще се случи и през лятото на 2022, когато изтичат договорите на редица силни играчи, като Килиан Мбапе, Пол Погба, Пауло Дибала, Франк Кесие, Антонио Рюдигер, Андреа Белоти, Усман Дембеле, Анхел Ди Мария, Лука Модрич, Луис Суарес и др.