Топ 10 на най-добрите футболни отбори

Какво прави един футболен отбор велик?

Историята на футбола е изпълнена с отбори, които са демонстрирали хъса и майсторството на красивата игра. От началото на ХХ век много европейски и южноамерикански футболни отбори излизат от неизвестността, за да доминират в съответните епохи. В същото време спортът се развива, за да обхване по-голям набор от умения и по-висока степен на физическа подготовка.

Най-добрите футболни отбори трябва да са спечелили поне един трофей. Те трябва да са играли атрактивен, но ефективен футбол в условията на високи технически стандарти. Най-важното е да са издържали на епоха на силна конкуренция и силно съперничество.

Тук са представени десетте най-добри мъжки футболни отбора, които отговарят на тези критерии. Те са избрани от цялата история на международния и клубния футбол.

10. Арсенал (2004)

„Непобедимите“ на Арсенал преминават без загуба през целия сезон 2003-2004 г. във Висшата лига. Въпреки че през 2012 г. „Ювентус“ успява да изравни това постижение, „Арсенал“ печели много повече от мачовете си и завършва с 90 точки. В състава на отбора влизат Тиери Анри, Денис Бергкамп, Патрик Виейра и Робърт Пирес. Бързият, атакуващ стил на футбол на Арсенал унищожаваше съперника, като го изведе до титлата по категоричен начин. Непобеденият им рекорд от 49 мача води до обявяването им за най-добрия отбор във Висшата лига в историята.

9. Милан (1988-1994)

През 6-годишния период от 1988 до 1994 г. AC Milan печели три пъти Купата на европейските шампиони (Шампионската лига) и четири пъти Италианската лига. Те доминират в европейския футбол благодарение на екип от играчи от световна класа, сред които Паоло Малдини, Марко Ван Бастен, Рууд Гулит, Франк Рийкард и Франко Барези.

8. Ливърпул (1984)

Отборът на „Ливърпул“, който печели „требъл“ през 1984 г., печели лигата, купата на страната и Европейската купа (Шампионската лига) през същата година. На финала на последната побеждават Рома с дузпи. Звездата Йън Ръш отбелязва 47 гола през сезона. Други забележителни играчи са Кени Далглиш, Греъм Сунес и Алън Хансен.

7. Германия (1972-1974 г.)

В отбора на Германия, който спечели Европейското първенство през 1972 г. и Световната купа през 1974 г., участваха някои от най-добрите футболисти на всички времена. Водени от Франц Бекенбауер, отборът включваше още Берти Фогтс и плодотворния нападател Герд Мюлер. На финала на Световното първенство по футбол през 1974 г. те отказват прочутия отбор на Холандия на Йохан Кройф с победа с 2:1.

6. Франция (1998-2000 г.)

Франция печели Световната купа през 1998 г., побеждавайки на финала най-големия фаворит Бразилия с 3:0. След това печелят Европейското първенство през 2000 г., побеждавайки Италия с 2:1 със златен гол на Давид Трезеге. Други забележителни играчи в отбора бяха Тиери Анри, Зинедин Зидан, Дидие Дешан, Лорен Блан и Лилиан Тюрам. Те разполагаха с играчи от световна класа на всяка позиция, въпреки че Зидан имаше основна роля за успеха им.

5. Реал Мадрид (1955-1960 г.)

Воден от Алфредо ди Стефано и Ференц Пушкаш, отборът на Реал Мадрид от края на 50-те години доминира в световния футбол. В периода 1956-1960 г. те печелят пет пъти подред Купата на европейските шампиони (Шампионската лига). Кулминацията е финалът през 1960 г., когато побеждават Айнтрахт Франкфурт със 7:3 в една от най-великите футболни прояви на всички времена.

4. Манчестър Юнайтед (1999 г.)

Отборът на „Манчестър Юнайтед„, спечелил „требъл“ през 1998-99 г., печели Висшата лига, Купата на Англия и Шампионската лига в рамките на един сезон. В състава му бяха велики играчи като Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Райън Гигс, Рой Кийн и Петер Шмайхал. Подобно на много от отборите на Алекс Фъргюсън, те се бореха до последния съдийски сигнал и това беше демонстрирано по най-добрия начин на финала на Шампионската лига през 1999 г. Срещу Байерн Мюнхен, когато те успяха да спечелят с два късни гола на Шерингам и Солскяр.

3. Барселона (2009 г.)

Десет години след постижението на „Манчестър Юнайтед“ „Барселона“ печели първия требъл в историята на испански клуб. На финала на Шампионската лига те побеждават Юнайтед с 2:0, унищожават Реал Мадрид с 6:2, за да спечелят Ла Лига, и Копа дел Рей. През този сезон Лионел Меси се превърна в най-добрия играч в света. Под ръководството на един от най-добрите футболни мениджъри в света – Пеп Гуардиола, Меси увеличи повече от два пъти резултата си от предишната кампания. Стилът на игра на „Барселона“ „тики-така“ гарантира, че те ще спечелят и Суперкупата на страната и Суперкупата на УЕФА, както и Световната клубна купа на ФИФА през 2009 г., превръщайки своя требъл в „секстубъл“.

2. Бразилия (1970 г.)

На Световното първенство по футбол през 1970 г. се наблюдава най-доброто представяне на даден отбор за всички времена в надпреварата. Бразилия отбелязва 19 гола в шест мача, като кулминацията е разгромът с 4:1 над Италия на финала, където Карлос Алберто вкарва един от най-добрите голове на всички времена. За прекрасния атакуващ футбол допринесоха и велики играчи като Пеле, Жерсон, Жайрзиньо, Ривелино и Тостао.

1. Испания (2007-2012 г.)

Заради спечелването на три последователни международни футболни турнира най-добрият футболен отбор на всички времена трябва да бъде Испания. Те спечелиха европейските първенства през 2008 и 2012 г. и Световното първенство по футбол през 2010 г. Между 2007 и 2009 г. те са непобедени в 35 мача. Това включва и спечелването на всичките им десет мача от квалификациите за Световната купа през 2010 г. Формиран почти изцяло от отборите на Барселона и Реал Мадрид, отборът имаше забележителни играчи като Давид Вила, Шави, Андрес Иниеста, Карлес Пуйол, Шаби Алонсо и Икер Касияс.

Почетни споменавания на най-добрите футболни отбори, които остават извън топ 10

    Реал Мадрид (2016-2018)

    Байерн Мюнхен (2013 г.)

    Аякс (1971-1973 г.)

    Бенфика (1960-1965)

    Ювентус за непобедимия им сезон 2011-2012 г.

    Отборът на Аржентина, спечелил Световната купа през 1986 г.

    Ajax (1995 г.)

    Селтик (1967 г.)

    Реал Мадрид (1998-2002 г.)

    Милан (2002-2007 г.)

    Бразилия (1994-2002 г.)

    Англия (1966 г.)

    Италия (1934-1938 г.)

    Унгария (1952-1956)