Греда! Свободните трансфери не винаги си струват

След като преди време ви запознахме с някои от най-сполучливите свободни трансфери редно е сега да покажем и няколко случая, в които евтиното излиза скъпо и привлечените без трансферна сума се провалят с гръм и трясък.

Еталон за провален свободен трансфер е привличането на Уинстън Богард от Челси. Холандецът направи име в европейския футбол с екипите на грандовете Аякс, Милан и Барселона. Затова когато Челси на Джанлука Виали го привлече през 2000 година феновете на сините от Лондон с право са обнадеждени. Нещата обаче определено не се развиват по план. За 4 години в Англия Богард изиграва едва 9 мача, като определено не го притеснява да получава космическата си за онези години и стандарти за Челси заплата от 40000 паунда седмично. Холандецът си навлича и гнева на феновете с отказите си да отиде под наем в друг клуб и остава в Челси до 2004.

Оставаме в Челси, за да разкажем кратката история в клуба на австралийския вратар Марк Боснич. Звучи странно да привлечеш играч, когото сър Алекс Фъргюсън е нарекъл „ужасен професионалист“, но все пак Челси се решава на това, подписвайки със свободния агент Боснич през 2001 (да, Богард още е в отбора). На ръководството на Челси явно не пречи и това, че Боснич се бе замесил в скандал по време на престоя си в Астън Вила, след като отправи „нацистки поздрав“ към феновете на Тотнъм (отбор, тясно свързан и подкрепян от еврейската общност). През 2002 година негативите в кариерата на Марк Боснич достигнаха върха си. Австралиецът даде положителен тест за кокаин, наказан беше от Футболната асоциация за 9 месеца, а договорът му с лондончани бе прекратен след едва 11 изиграни срещи.

Ето че ще имаме играч, който попада и в двете ни статии. Става въпрос за Сол Кембъл. След страхотните си успехи с екипа на Арсенал, Кембъл игра за Портсмут. Когато договорът му с Помпи изтече, за изненада на всички бившият капитан на артилеристите прие офертата на състезаващия се в Лига 2 отбор на Нотс Каунти. Свраките току-що бяха закупени от консорциум, обещаващ реки от пари и бляскаво бъдеще. За трансфери в клуба се тиражираха имената на звезди като Павел Недвед, Патрик Виейра и дори Дейвид Бекъм. В крайна сметка заблуден остана единствено Кембъл, който подписа договор за 5 години, но скоро разбра грешката си. Защитникът изигра едва един мач за клубът от „Медоу лейн“, преди да се завърне за един сезон в Арсенал.

Като стана въпрос за Арсенал, трябва да споменем и един техен паметен провал в привличането на свободни агенти. Бяха години, когато Арсен Венгер привличаше в клуба много играчи от френското първенство. Един от тях беше мароканецът Маруан Чамак. Привлечен като свободен агент от Бордо, Чамак започна обещаващо сезона в Арсенал, отбелязвайки 10 гола в първите си 21 мача за клуба. Това обаче бе всичко смислено, което Маруан показа с екипа на клуба от Северен Лондон. В следващите си 43 мача мароканецът беше точен едва два пъти, което не звучи добре за основен нападател на отбор, борещ се за титлата. Кариерата му премина през Кристъл Палас и Кардиф, но определено няма да бъде запомнен като някое от откритията на Венгер.

Милан Йованович се прочу с  головете си в Стандарт Лиеж. За белгийците той изигра 116 мача и вкара 52 гола. Това събуди интереса на Ливърпул и червените се възползваха от изтичащия договор на Йованович, за да го привлекат край река Мърси. Сърбинът се оказа и последният трансфер на Рафаел Бенитез в Ливърпул, но така и не успя да играе под ръководството на Бенитез, който беше заменен от Рой Ходжсън. Под ръководството на англичанина Йованович определено не успя да покаже своите качества и за един сезон с екипа на Ливърпул изигра едва 10 мача, в които така и не успя да се разпише. След само сезон в червено, Йованович се завърна в Белгия с екипа на Андерлехт, където обаче определено не успя да покаже формата си от времето в Стандарт.

По същото време в Ливърпул пристигна и Джо Коул. Английският национал дойде със статута на една от най-обещаващите звезди в английския футбол. Коул пристигна от Челси със свободен трансфер и доста приличната заплата от  90000 паунда седмично.  Стивън Джерард дори беше казал за него, че каквото може Меси, Джо Коул го може по-добре. За съжаление на всички фенове на червените Джо Коул не успя да разкрие своя неоспорим талант. Още в дебюта си Коул бе изгонен, което сам е признавал, че е разклатило сериозно неговата увереност. От друга страна контузиите също повлияха на представянето на англичанина и той изигра едва 26 мача за три години в града на Бийтълс, преди да бъде преотстъпен на Лил.

Щом сме на вълна Ливърпул няма как да не се сетим и за неуспешния престой на Майкъл Оуен в Стоук Сити. Носителят на Златната топка за 2001 година беше започнал да възвръща формата си в Нюкасъл, след което за ужас на феновете на Ливърпул премина в големия враг от Манчестър. Определено престоят му при червените дяволи не бе кой знае колко запомнящ се (освен че изяде мястото на Димитър Бербатов във финала на Шампионската лига). След изтичане на договорът му с Юнайтед, Оуен прие офертата на Стоук Сити с идеята да играе редовно. За съжаление контузия още в началото, добрата игра на Питър Крауч ограничиха изявите на Оуен. За грънчарите той изигра едва 8 мача, в които отбеляза 1 гол, преди да се откаже официално от футбола през 2013 година.

Като неуспешни свободни трансфери можем да споменем също така преминаването на Робер Пирес в Астън Вила през 2010. Завръщането на Кака в Милан също не беше това, което всички се надяваха. Бразилецът бе боготворен в  Милано. Статутът му се издигна още повече, когато отказа оферта от новобогаташите тогава от Манчестър Сити, за да остане в Милан. Година по-късно обаче на сцената дойде Реал Мадрид и Кака, като всеки един южноамериканец не устоя на изкушението. В Белия балет обаче Кака определено не успя да покаже класата си, което доведе до връщане в Милан след изтичане на договора му с Лос Меренгес. Завръщането му в Милан обаче не доведе до желания резултат, а самият отбор на Милан бе в период на упадък. В крайна сметка бразилецът прие оферта от MLS, преди да завърши кариерата си в родния Сао Паоло.

За да засегнем и българската следа, можем да споменем Валери Божинов – поне няколко пъти. Валери Божинов има редица свободни трансфери (последно за него трансферна сума плати Спортинг Лисабон), като всеки път очакванията надминават представянето му.