Клубът, който се срина заедно с Берлинската стена, но след това възкръсна от пепелта: Историята на Локомотив Лайпциг
Футболът е единственото нещо, което властта не може да контролира, непокорното дете на една социалистическа страна. Лоялността на футболните фенове не може да бъде сравнена с нищо друго – за тях единственото важно нещо е да останат верни докрай на своя клуб, а не на партия, човек и т.н. Те са склонни към пеене на дисидентски песни и извършване на хулигански прояви, но тяхната култура е нещо, което държавата дори няма да се опита да разбере. В тези последни години на ГДР, когато всички се противопоставят на еднопартийното управление и изразяват бурно недоволството си, един отбор е на ръба от това да напише история.
Локомотив Лайпциг е на път да достигне първия си европейски финал. Те имат преднина от 1:0 срещу Бордо след първия мач между двата отбора във Франция, а сега са само на 90 минути от това да играят финал за Купата на носителите на купи (КНК) в Атина. Лайпциг започва мача с енергия, влизайки в единоборства, очевидно заредени от шума и страстта на публиката. Някои ще кажат, че в онази вечер е имало 74 000 души на “Зентралщадион“, но всъщност бройката им наброява много повече и достига до шестцифрено число. Бордо обаче е този, който повежда в началото и контролира случващото се на терена. Въпреки това домакините по никакъв начин не отстъпват, като дори имат шанс да спечелят мача в края на второто полувреме, но дузпата на Уве Зотче е спасена от стража на гостите.
Продълженията са напрегнати и мачът стига до дузпи. Вратарят на Локомотив Рене Мюлер дава летящ старт на тима си, след като спасява първата дузпа, но радостта на “жълто-сините“ е кратка, тъй като и Доминик Дропси се отчита със спасяване. От този момент насетне и двата отбора са безапелационни от бялата точка, което води изпълнението на наказателни удари до внезапна смърт. Напрежението на терена е непоносимо, когато идва ред на Зоран Вуйович да изпълнява при резултат 6:6. Именно той бе довел нещата до тук с ранния си гол, но сега изглежда бе обзет от несигурност. Вуйович се засилва, но притеснението взема връх и ударът му попада право в Мюлер – стадионът изригва, Лок е само на миг от славата. Невероятно, но човекът, който се нагърбва с решителното изпълнение, е самият вратар Мюлер, който има шанс да отбележи най-важния гол в историята на своя клуб. Мюлер поставя топката, засилва се към нея с решителен поглед в очите, преди да я изпрати неспасяемо във вратата, вдигайки победоносно ръце. В последвалите празненства пък има нещо символично, тъй като точно в Лайпциг две години по-късно ще започнат протестите, кулминацията от които ще бъде падането на Берлинската стена в една студена ноемврийска нощ.
И така, какво стана с Локомотив и онези мъже в жълто-сини фланелки? Самият отбор щеше да отстъпи в битката за титлата на Аякс в мач, запомнен с излизането на голямата сцена на Марко ван Бастен, който вкарва единствения гол във финала. В много отношения съдбата на Локомотив от онази априлска вечер през 1987-а отразява тази на бившата ГДР. Отчаян да отхвърли всички негативни асоциации с комунизма и да изглежда едно цяло с новите си западни сънародници, клубът се отказва от името си през 1991-а, за да стане отново VfB Лайпциг. Следва кратък период в Бундеслигата, преди икономическата реалност на източния живот в обединена Германия да даде своето отражение. Така, през 2004-а, клубът, който достигна европейската слава преди 17 години, престана да съществува.
За много градове това би бил краят на техния прочут стар футболен клуб, но Лайпциг не е обикновено място. Феновете правят всичко, каквото е по силите им, преустрояват клубната база тухла по тухла, за да може Локомотив да се завърне в 11-тото ниво на германския футбол. Реакцията на всички от града е невероятна, като Локомотив дори чупи рекорда за посещаемост на мач от долните лиги, когато 12,421 зрители идват на срещата срещу Айнтрахт Гросбенден, която се играе не къде да е другаде, а на самия “Зентралщадион“.
Следват дълги години, в които отборът не може да преодолее регионалните нива, но сегашната картина започва да изглежда съвсем по-ярка. В момента Лайпциг е перспективен град, който се гордее с процъфтяващата си туристическа индустрия, а Локомотив също е във възход. Те могат да се похвалят с един от най-впечатляващите си състави през последните сезони и таят истински надежди скоро да се завърнат на най-високото ниво. Стадионът им може и да не изглежда като в онази вълшебна вечер през 87-ма, но клубът, който отказа да умре, е отново у дома и кой знае, може да дари феновете си с още славни моменти.
