Държавата на безгласните фенове
Измина още една година, в която българският футбол не прогресира, въпреки конгреса и смяната на управлението на БФС. Националният отбор допусна катастрофална загуба с 0:5 от Северна Ирландия, а европейските ни представители отпаднаха още в предварителните кръгове, естествено, с изключение на Лудогорец.
През 2024 г. Първа лига нито стана по-силна, нито по-конкурентна. Лудогорец си гарантира титлата преди зимната пауза, ЦСКА записа разочароващ старт и се намира на 8-а позиция, докато Ботев, Левски и Черно море се надлъгват за 2-рото място. Проблемът е, че борбата за сребърните медали не се уповава изцяло на качество и напредък, а на това кой ще направи по-малко грешки.
Два емблематични клуба бяха сериозно разклатени през есенния полусезон, след като собствениците им решиха да се оттеглят… поне на думи. Финансовата неяснота прати Локомотив Пловдив на незавидното 14-о място, докато Спартак Варна постепенно се свлече в таблицата до 6-ата позиция.
“Соколите” ясно показаха недоволството си от действията на собственика, нападайки треньора Кирякос Георгиу. Със сигурност това не бе най-правилната постъпка, нито най-моралния акт, но привържениците на Спартак Варна преживяха твърде много, за да допускат “гъбаркане” с любимия си клуб.
Назначаването на Георгиу, който преди години бе нежелан на “Коритото”, изглеждаше като предшественик на проблеми. С този ход собственикът показа, че той взима решенията, независимо от волята на хората, които милеят и живеят с идеята на своите предци – създателите на славния Шипченски сокол.
Сходна ситуация се разви на “Лаута”. След напускането на Любослав Пенев, действията се развиха бурно и Христо Крушарски обяви, че продава клуба. Това запали феновете на Локомотив и ги вкара в остра вражда с актуалния собственик, който поиска 5 млн. лв. за контролния пакет акции.
Разприте на “Лаута”, треньорските смени и липсата на стабилно финансиране доведоха до спортно-технически крах и отстъпление в класирането.
Разбира се, има я и другата страна на монетата. Собствениците на футболни клубове в България често инвестират лични средства, които трудно биха възвърнали. Но е добре, когато се заемат с управлението на подобно “дружество”, да знаят, че това не е просто бизнес, а идея, зад която стоят хиляди сърца и души.
Да финансираш футболен отбор у нас едва ли ще ти донесе много материални облаги, но може да спечелиш нещо по-ценно – уважението и признателността на голяма група хора, обединени от обща кауза.
На 4 януари няколко отбора от родния елит започнаха своята подготовка за пролетния дял. Медиите обаче акцентираха основно на Левски и Славия, защото техните президенти усетиха “любовта” на част от феновете.
Група привърженици на “сините” поискаха обяснение от Наско Сираков за случващото се на “Герена”, уволнението на Станислав Генчев и липсата на треньор. Мажоритарният собственик на Левски отговори уклончиво на няколко въпроса и твърдения. Един от отговорите му бе, че в момента на “Герена” не се печели от комисионни, каквито е имало преди.
Всяка страна в своеобразния конфликт на стадион “Георги Аспарухов” има своите доводи и аргументи. Едва ли има идеален кандидат за собственик и перфектен модел на управление, но нападките между двете страни не са градивни, а рушат онова, което привържениците постигнаха през 2020 и 2021 г.
Венци Стефанов бе много по-разговорлив и отдели няколко минути на славистите, събрали се пред стадиона. Отношението му към тях обаче не е модел за подражание и не отговаря на опита му, независимо дали феновете са прави, или не.
Загорчич сподели на пресконференцията, че е на едно мнение с Венци Стефанов за отстраняването на Галин Иванов, но какво се случва по останалите теми? Дали и там започнаха съвпаденията, или все още има осезаеми разминавания?
Това, което искат “белите” фенове, е да продължи налагането на млади състезатели, но покрай тях да има няколко класни играчи, за да се влезе в борбата за по-предно класиране. Уви, изглежда, че ръководството на Славия е на друго мнение, а основната цел ще бъде ранно подсигуряване на елитния статут.
