Докога?!

Пак дойде денят, който преди години всички чакахме с нетърпение. А именно мач на националния отбор на България. Моето лично усещане обаче вече не е такова, каквото беше преди. Като цяло нямах намерение да пиша нищо по повод дербито на дъното в лига C на УЕФА Лига на нациите – България срещу Гибралтар. Не знам по каква причина си пуснах да гледам мача между водачите в тази група – Грузия и Северна Македония и това ме накара да се замисля къде се намираме ние в момента на футболната карта.

Гледам си мача и се замислям – Грузия в момента играе на стадион „Борис Пайчадзе Динамо Арена“ с капацитет 54 139 места, който се пръска по шевовете. А отбора на Грузия играе доста приличен футбол напоследък. Грузинците са водачи в нашата група и нямат загуба вече 9-ти мач, като за всички тези мачове са допуснали само три гола, два от които от България, което е капката катран в тяхната кажа с мед. Имат играчи, които играят в Наполи, Валенсия и други европейски отбори и то играчи, които наистина играят, а не просто да търкат резервната скамейка.

За националния стадион на Северна Македония може би всички знаем.

И след всичко това се замислям за нашите лъвове, за Боби Михайлов, за това къде ще играем днес, колко хора ще има на стадиона, дали ще успеем този път да победим Гибралтар и какво ли още не.

Въпросът е докога?