Динамо Загреб срещу Цървена звезда: Футболният мач, който запали война

Съперничеството е неразделна част от футбола, независимо дали се намира в Мърсисайд, Манчестър, Мадрид или Милано. Когато се сблъскат дългогодишни врагове, често ставаме свидетели на това как трибуните радикално се оживяват с цялата страст и интензивност, които превръщат един мач от деветдесет и няколко минути в сблъсък с трайни отзвуци извън терена. Подкрепата преминава в случаи на открита враждебност, когато феновете са изправени пред перспективата да не успеят да се справят със своя ожесточен противник. Победата трябва да бъде постигната с всички възможни средства, тъй като поражението се превръща в синоним на открито осъждане. Ще ви разкажем за вероятно едно от най-силните съперничества в света: Динамо Загреб срещу Цървена звезда Белград, известен още като „мачът, който запали война“.

Цървена звезда Белград е създадена през последната година на Втората световна война, когато група футболисти, студенти и членове на Сръбската обединена антифашистка младежка лига решават да създадат „Младежко дружество за физическа култура“, което ще се превърне в един от най-успешните клубове на Балканите. През 1991 г. Цървена звезда печели както Европейската купа, така и вече прекратената Междуконтинентална купа. Те могат да се похвалят и с впечатляващите 32 шампионски титли, 25 национални купи и две национални суперкупи в югославските и сръбските състезания.

Динамо Загреб е създаден по същия начин след войната и в крайна сметка се превръща в най-големия клуб в хърватския футбол: от 1945 г. насам печели 22 титли в Първа хърватска футболна лига, 16 купи на Хърватия и шест суперкупи на Хърватия. И Цървена звезда, и Динамо някога са се помещавали в рамките на Социалистическа федеративна република Югославия, като впоследствие се състезават в Югославската първа лига до разпускането ѝ през 1992 г.: малко след един от най-жестоките футболни бунтове в историята.

Бунтът „Динамо-Цервена звезда“ се провежда на 13 май 1990 г. на стадион „Максимир“ в Загреб, Хърватия, тогава част от Югославия, между “ Bad Blue Boys “ (привърженици на Динамо Загреб, кръстени на филма на Шон Пен от 1983 г.) и „Делие“ (привърженици на Цървена звезда Белград, произлизаща от сръбската дума „делие“, която означава „смел, герой“). Сблъсъкът се състои само няколко седмици след първите многопартийни избори в Хърватия от почти петдесет години насам, на които прохърватският кандидат за независимост Франьо Туджман печели мнозинството от гласовете, което води до раняването на над шестдесет души, които са намушкани с нож, простреляни или отровени със сълзотворен газ.

Конфронтацията несъмнено е политически мотивирана, тъй като Туджман, който се обявява за независимост, е в пряк спор със сръбския президент Слободан Милошевич, известен ръководител на Сръбската комунистическа партия. И без това напрегнатата поредица от събития бе подменена от медийна кампания, водена от Белград, в която се твърди, че сърбите в Хърватия живеят под заплахата от геноцид. Подобна пропаганда служи само за разпалване на етническото напрежение, тъй като много сърби в Хърватия вече виждат в безпощадния хърватски национализъм на Туджман форма на пълзящ фашизъм. Така футболният мач, който се провежда само шест дни след изборите, служи като идеална възможност за много хърватски фенове да изразят разочарованието си срещу отбора, който представля Белград, в спор, мотивиран отчасти от национализъм, отчасти от спортна страст.

Първоначално провокирани от хвърлянето на камъни от страна на „Bad Blue Boys“, делиорманците започват да трошат стадиона и в крайна сметка се насочват към феновете на „Динамо“, като скандират сръбски националистически лозунги като „Загреб е сръбски“ и „Ще убием Туджман“. Междувременно “ Bad Blue Boys “ от северната и източната трибуна се опитват да щурмуват терена, но бързо биват отблъснати от сръбската полиция. Все пак в рамките на няколко минути ситуацията излиза извън контрол, тъй като привържениците на Динамо си проправят път към фенската трибуна на Цървена звезда, готови да атакуват. В този ден сред феновете на Звезда е и ултрадесният им лидер Желко Ражнатович, който впоследствие оглавява група паравоенни формирования, наречена „Тигрите“, убила около 3000 души в хода на югославските войни. По-късно Международният наказателен трибунал за бивша Югославия (МНТБЮ) го обвинява в престъпления срещу човечеството.

Няколко играчи на Динамо остават на терена по време на безредиците, въпреки че футболистите на Цървена звезда се отправят към съблекалните. Капитанът на Динамо Звонимир Бобан е хванат да рита полицай за предполагаемо малтретиране на привърженик на Динамо. „Bad Blue Boys“ се притичат на помощ на Бобан, като защитават своя капитан, докато размириците се превръщат в пълен хаос. Самият Бобан е отстранен от Футболната асоциация на Югославия за шест месеца, поради което пропуска Световното първенство по футбол през 1990 г. Спомняйки си за сблъсъка, Бобан заявява, че дербито е „отражение на всичко, което се случва в нашето общество и ежедневие. Югославският футбол отразяваше Югославия“. Събитието в крайна сметка ще стане символ на началото на хърватската съпротива срещу Сърбия и до днес на стадиона на Динамо има табела с посвещение, която гласи: „на привържениците, които започнаха войната със Сърбия на този терен на 13 май 1990 г.“.

Бунтът бележи началото на края на Първа югославска лига. До края на сезон 1990-1991 г. Словения и Хърватия обявяват независимост от Социалистическа федеративна република Югославия и създават свои собствени футболни лиги. Последвалите югославски войни се превръщат в един от най-смъртоносните конфликти в Европа след самата война, която дава началото на футболните страни, като по приблизителни оценки 140 000 хиляди души губят живота си, а други два милиона са разселени.

Въпреки че напрегнатата и подстрекателска обстановка, довела до бунта, до голяма степен е отшумяла, горчивият антагонизъм между хърватската и сръбската страна остава за неопределено време. Всъщност, ако някога отново видим „Динамо“ и „Цървена звезда“ да се изправят лице в лице, шансовете за не особено приятна случка са почти сигурни, тъй като споменът за миналото остава запечатан не само в мемориала на стадион „Максимир“, но и в съзнанието на феновете, които страстно аплодират на трибуните.