Българи vs чужденци. Вечната дискусия

 Българи vs чужденци. Вечната дискусия

„Аз съм шокиран. Не мога да повярвам, че люпилнята на таланти Марица привлича чужденци. Нямам против нигерийчетата. Да са живи и здрави. Но защо за сметка на някой пловдивски талант се викат разни иностранци, които ядат хляба на нашите деца!? И това доживяхме. Маричката също да започне да налага африканци. Не, не, аз не съм расист. Напротив – винаги съм бил за равенство между расите. Друго имам предвид – че българите са изолирани за сметка на чужденците, независимо дали става въпрос за нигерийци, американци, поляци, гърци и т.н.“

Думите са на юношата на Марица и бивш национал Красимир Чомаков, известен още като Десаи от Кършияка. Покрай несгодите на националния отбор в последните години и явната липса на български футболисти в топ първенствата на Европа, все повече се говори по темата за чужденците в нашето първенство. За неспособността на футболния съюз да вземе компетентно решение вече никой не се и замисля. Там е важно уискито да се лее от обяд и да звучи Преслава.

Интересно е обаче да помислим по-задълбочено по темата, която определено има много дълбоки корени. Наскоро по темата се изказа и Венци Стефанов. Той както винаги има меродавно мнение по всички въпроси – Венци може да се изказва от това как да се структурира правилно българския футбол до това как точно ибупрофен повлиява циклооксигеназата, за да прояви своя противовъзпалителен ефект. Президентът на Славия от години говори против чужденците в българския футбол и дава за пример своя отбор, който налага собствени юноши, в което разбира се няма нищо лошо. В конкретния случай обаче Стефанов се оправда за разгромната загуба на Славия от Панатинайкос с 0:8 в младежката шампионска лига. Тогава Венци заяви следното „Много е тежко, много, но това е жестоката действителност. Нека не звучи като оправдание, но Билал – момчето, което ни вкара 4 гола, струва 10 милиона долара. Той е египетски национал. Албанецът Леандро, отбелязал хеттрик срещу нас, също струва немалко пари… Но реално истината е, че трябва повече да се работи в децата у нас. Трябва да им се дава шанс. Няколко пъти казвам на Боби Михайлов и на другите важни кадри от БФС, че всички отбори, които имат повече от четирима чужденци, трябва да плащат данък „клуб“ и парите да се дават на отбори, поощряващи младите. Но никой не ме чува. Глас в пустиня.“

Значи – хем трябва да се дава път на нашите млади, хем другите отбори са силни и ни смачкват, защото са привлекли няколко чужденци още в юношеска възраст, които са се развили и са вдигнали класата им. Ето тук е може би разковничето – качествата на чужденците, а не тяхното присъствие. Защото явно има проблем с подрастващите български футболисти – те трудно се реализират в нашата А група, камо ли да очакваме да пробият навън. Не са един и два примерите, при които български играчи са взети като юноши в чужди отбори, но до момента за съжаление нито един от тях не е пробил в мъжкия отбор и да има статута на титуляр (може би изключение е Илия Груев младши, който в последно време е титуляр за Вердер Бремен, но той е изцяло продукт на немската школа).

Проблемите с нашите юноши не са един и два. Като започнем от базите, минем през методиката и стигнем до условията за възстановяване и трениране. Да, не всеки клуб може да си позволи да инвестира милиони в терени, фитнеси и т.н., но дори отборите, които го правят, не успяват да изкарат качествен юноша вече повече от 5-6 години. Отбори като Лудогорец и Ботев Пловдив, които притежават всепризнато най-добрите бази за подготовка разчитат в мъжките си отбори предимно на чужденци, а вторите им отбори, където се състезават юношите им кретат във Втора лига. Голяма част от феновете на „Канарчетата“ негодуват срещу многото чужденци. В Ботев са свикнали ядрото на отбора да е от „наши момчета“, с годините винаги е било така, но същевременно виждаме, че собствените им юноши явно не са готови да бъдат основни играчи в мъжкия отбор (справка – Б-отборът се намира на предпоследното 17-то място, а спечелените точки са след голове основно на няколко от младите чужденци, пристигнали в клуба). Проблемът с юношите явно е и психологически, грешка в нагласата, в мисленето, във възприятията. Голяма част от младите момчета се задоволяват с това, че са футболисти, че тренират с мъжкия отбор, попадат от време на време в групата за мача, ходят на лагери с мъжкия отбор и най-същественото като проблем според мен – стават разпознаваеми. От там се измества и фокуса – вместо да са основно ангажирани с футбола и тяхното развитие, младоците се интересуват от това какво се случва в социалните мрежи, кое заведение е „най-вървежно“, че да отидем там. Да не говорим за спазване на хранителен и спортен режим. Всички тези проблеми доведоха до там, че България трудно да „изважда“ качествени млади играчи. Такива, които да решават мачовете, такива, за които да са постоянни в изявите си, а не да изригнат един мач, след който да бъдат качени в небесата и след това да паднат от високо.

Дали „внасянето“ на млади чужденци още в школите може да разреши този ребус? Категоричен отговор не може да бъде даден със сигурност, но пък това може да посъбуди живеещите в хубав сън млади футболисти. Да ги накара да се впрегнат повече в тренировките, в мачовете, за да докажат, че те са по-добрите, че могат повече и заслужават да играят вместо момчето от Нигерия, Танганайка, Узбекистан или някоя друга точка на света. „Конкуренцията ражда качество“ е един от най-любимите шаблони в родния футбол. А защо тази конкуренция да не бъде осигурявана още в юношеския футбол? Не, не желая да виждам юношески отбори пълни с чужденци, но и не смятам за Богохулство да се даде шанс за развитие на дете от друга държава. Това може допълнително да стимулира нашите момчета, тогава явления като трансферите на Никола Илиев в Интер (където дай Боже той да продължава възходящото си развитие) и на Мартин Георгиев в Барселона няма да са единични явления. Тогава и вече ще можем да се надяваме, че в стартовите състави на грандовете на родния футбол ще има повече основни футболисти от собствените школи. Като тези момчета ще са заслужили местата си в титулярната единайсеторка, а не са вътре поради някакво наложено нормативно правило.

Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *