Бенфика – прокълнати в едно, благословени в друго

 Бенфика – прокълнати в едно, благословени в друго



Всеки, който се интересува малко повече от футбол и футболна история е чувал за Бела Гутман и проклятието, което той хвърля срещу Бенфика. За да припомним все пак за какво става дума, трябва да се върнем назад към 1959, когато Бела Гутман застава начело на Бенфика, след като предходният сезон е станал шампион на Португалия с Порто. Унгарецът не си поплюва и набързо изгонва 20 (!) футболисти от първия отбор, като налага юноши. Един от наложените от Гутман футболисти е смятаният за най-великият португалски футболист за всички времена – Еузебио, с когото според легендата са се срещнали в бръснарница. С тези юноши Бенфика печели две поредни титли на Португалия през 1960 и 1961 г. Големите успехи обаче тепърва предстоят. Освен двете титли на страната Бенфика печели две поредни титли в турнира за Купата на Европейските шампиони (през 1961 и 1962) след победи над испанските колоси Барселона и Реал Мадрид. Уверен в това, че тези успехи се случват благодарение основно на него, Бела Гутман заявява пред шефовете на клуба, че заслужава да получи допълнителна премия. Такава обаче не е заложена в неговия договор и му е отказана. Бесен, унгарецът си тръгва от клуба и заявява – „Сто години Бенфика няма да спечели европейска купа“. В началото никой не обръща сериозно внимание на тази прокоба на легендарния треньор, но с годините нещата се променят. От онези далечни времена до ден днешен Бенфика е загубил общо 8 европейски финала, а са минали „едва 60 години от проклятието на Гутман“. Затова не е и случайно, че все по-често привърженици на Бенфика молят шефовете на клуба да намерят наследниците на Бела Гутман и да им изплатят желаните премии.

Съмнявам се ръководителите на Лисабонските орли да направят нещо подобно, но пък знае ли човек. Във футбола сме виждали и доста по-абсурдни ситуации, а един нов загубен финал в ЕКТ може да доведат и до отчаяни мерки. Не че в сегашната икономическа ситуация за Бенфика биха били проблем тези премии за наследниците на Бела Гутман. Защо ли? Ами просто защото проклятието за загуби в турнирите е донякъде компенсирано с благословия в трансферната политика на орлите. Ще разгледаме някои от най-големите трансферни удари на Бенфика през последните години – играчи, закупени за жълти стотинки, а продадени за милиони.

Започваме с Давид Луиз. Бразилецът е закупен от Бенфика през родния му Витория през 2007 година за скромните 500 000 евро. (бел.авт. Сумите, споменавани в материала са посочени в сайта transfermarkt.com) Четири години по-късно централният защитник е продаден за 25 милиона от европейската валута на английския Челси. След няма и три години последва още един голям трансфер – за близо 50 милиона при богаташите от ПСЖ. Печалбата за Бенфика – 24 милиона евро.

Следващата звезда, на която ще обърнем внимание е Анхел Ди Мария. Аржентинецът е юноша на Росарио Сентрал, откъдето преминава в Бенфика срещу 8 милиона евро. Немалка сума за един крехък 19 годишен юноша, който тогава изглежда като човек, който трябва да носи камъни в джобовете си при силен вятър. Ди Мария обаче показва големият си талант и само след 3 години Реал Мадрид брои 33 милиона евро, за да го има в състава си. Печалбата от този трансфер – Нови 26 милиона.

Продължаваме разходката из трансферните удари на Бенфика с Ренато Санчез. Санчез е продукт на школата на Бенфика и реално не е плащана трансферна сума за него (да, разбира се в неговото развитие са вложени средства, които не бива да се пренебрегват напълно). Младокът блесна с изявите си за Португалия на Евро 2016, където беше обявен за най-добър млад играч на турнира. Това накара Байерн Мюнхен да извади големите пари, за да изпревари конкуренцията. 35 милиона за Бенфика и Ренато Санчез стана част от отбора на баварците, където обаче не успя да се наложи, след което започна ново търсене на път към големия футбол, преминавайки през Суонзи, Лил и акостирал това лято в ПСЖ, където определено се надяват Санчез да покаже истинските си качества.



Следващият играч, на който ще обърнем внимание е Виктор Линдельоф. Шведът дойде в Бенфика през 2012 година от Вестерос. Не, не от измисления континент от „Игра на тронове“, а от втородивизионни шведски клуб от едноименния град. За централния защитник португалците броиха малко над 3 милиона евро, като първоначално поигра за втория отбор на лисабонския гранд. Само 2 години по-късно дойде редът и на Линдельоф да понапълни касата на клуба. Офертата от 35 милиона евро, дошла от английския гранд Манчестър Юнайтед нямаше как да бъде отказана. Печалбата на Бенфика – 32 милиона евро.

Друг играч, който не може да се каже, че към момента е направил сериозна кариера, но донесе сериозни суми на Бенфика е Нелсон Семедо. Десният бек премина при орлите със свободен трансфер през 2012 от нискоразредния Синтрензе, като първоначално бе отдаван под наем или играеше за Б-отбора на Бенфика. През 2015 година той се наложи в първия състав на орлите и показа своите качества, които приковаха вниманието на европейските грандове. През 2017 година Барселона извади 35 милиона евро, за да притежава в редиците си Семедо. При Каталунците обаче нещата не потръгнаха във възходяща посока за португалеца, като той редуваше силни и слаби игри. 3 сезона по-късно той бе продаден на Уулвърхемптън, който е нещо като португалска колония на английска земя.

След като споменахме вълците от Острова, няма как да подминем Раул Хименес. Мексиканският нападател е един от малкото играчи, за които Бенфика даде по-сериозна трансферна сума. През 2015 година бяха платени 22 милиона евро на Атлетико Мадрид за правата на Хименес. В Бенфика обаче Хименес не успя да разкрие напълно потенциала си и отбеляза едва 18 гола в 80 мача. Това не попречи на Уулвърхемптън да го привлече в началото под наем (цена на наема – 3 милиона евро). На Острова Хименес показа своите качества и вълците решиха да го закупят срещу 38 милиона евро. Печалбата за Бенфика – 19 милиона.

Спираме се за кратко и при белгиеца Аксел Витсел. През 2011 година Бенфика брои 9 милиона евро на Стандарт за правата на талантливия халф с прическа, наподобяваща половината национален отбор на Бразилия от Световното първенство в Мексико през 1970. Само година по-късно Зенит Санкт Петербург решава да активира откупната клауза на Витсел, плащайки за него 40 милиона евро. Белгиецът заминава за Русия и носи нетна печалба от 31 милиона евро за Бенфика.

Стигаме и до едни от трансферите, които буквално могат да бъдат описани като златен дъжд, завалял на Естадио „Да Луш“ в Лисабон. Едерсон бе закупен от Рио Аве за нищожните 500 хиляди евро през 2015 година. Две години на високо ниво донесоха на вратаря мечтан трансфер във Висшата лига. Манчестър Сити, за които злите езици говорят, че нямат финансови затруднения платиха 40 милиона за Едерсон, който пък се превърна в един от най-постоянните играчи на своя пост в цяла Европа. И все пак печалбата за Бенфика в рамките на 39 милиона евро за по-малко от 2 години след инвестицията е нещо, което може да бъде изучавано в икономическите университети.

Споменавайки трансфери за много пари по оста Бенфика – Манчестър Сити на играч, който се превръща в един от най-добрите на позицията си (печелейки и награда за това), то няма как да пропуснем Рубен Диаш. Централният бранител е привлечен в школата на Бенфика още на 11 години. Преминавайки през всички възрастови групи на Лисабонските орли, Диаш дебютира за първия отбор през 2017 година. Стабилните му игри и зрелостта, която демонстрира, убеждава Пеп Гуардиола, че това е човекът, който ще бъде стълб на неговата отбрана. Цифрите – 68 милиона евро, като с играта си Диаш доказа, че Гуардиола не е сбъркал в преценката си.

Предпоследният играч, който ще споменем в материала, е реално последната голяма сделка на Бенфика. Разбира се, става въпрос за Дарвин Нунез. Уругваецът също е един от играчите, за които Бенфика инвестира сериозна сума, след като бе закупен от испанския Алмерия през 2020 година за 34 милиона евро. Силните игри на нападателя обаче не останаха незабелязани и Ливърпул брои 75 милиона евро, за да го има като заместник на Садио Мане. Говори се, че с включените бонуси сумата може да нарасне до почти 100 милиона евро, но така или иначе от този трансфер Бенфика има гарантирана печалба от 30 милиона евро. Отново за само 2 години инвестиция.

Дарвин Нунес

Накрая няма как да не завършим тази финансово-футболна разходка с рекордния за Бенфика трансфер. А именно – този на Жоао Феликс. Започнал в юношеските формации на Порто, на Жоао Феликс е даден шанс за развитие в школата на Бенфика, където е привлечен на 16-годишна възраст. Постепенно започва да получава шансове и в първия отбор, като едва на 19 години изиграва 26 мача и бележи 15 гола за Бенфика (три от които във вратата на Айнтрахт Франкфурт, с което става най-младият играч, вкарал хет-трик в Лига Европа). Силните му игри, както и сравненията с бивши португалски величия като Руй Коща и Жоао Пинто, събуждат интереса на почти всички големи отбори в Европа. Атлетико Мадрид изпреварва всички, като брои рекордната тогава  за младеж под 20 години сума от 127 милиона евро. В испанския отбор Фелиск все още не показва достатъчно постоянство, но пък кариерата му е все още в своето начало.

Простата математика показва, че само за тези изброени играчи отборът на Бенфика е инвестирал 77 милиона евро. Сборът от получените суми обаче е повече от впечатляващ – 550 милиона евро. Като това са само част от силните трансфери на клуба. Тук не сме споменали играчи като Гонзало Гедеш, Фабио Коентрао, Неманя Матич, Родриго, Лазар Маркович и др.Да, това е прекалено проста сметка. Да, разбира се, това няма как да е чиста печалба, в тези играчи са инвестирани заплати, разходи за „поддръжка“ и т.н. Но пък те носят и допълнителни приходи – закупени фланелки от феновете и др. Тогава сметките стават доста сложни, а не искаме тук да говорим за висша математика. Да не се правим на по-умни, отколкото сме. Както беше казал великият Димитър Пенев при една забележка на Иво Димов – „Сега като много знаеш, ти няма да играеш“. Та да не се впускаме в прекалени сметки, а да отдадем заслуженото на скаутското звено и директорите в Бенфика за това, което правят.

Друг е въпросът дали ако Бенфика бяха задържали по-дълго тези играчи, нямаше да могат да изградят отбор, който да развали проклятието на Бела Гутман. Ако попитаме феновете на клуба – определено биха се съгласили. Ако попитаме техните счетоводители, най-вероятно ще се замислят, преди да отговорят.



Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.