Барселона рискува фалит с най-големия залог в историята на клуба

 Барселона рискува фалит с най-големия залог в историята на клуба

Европейските суперклубове са като банките. Вероятно те дори са по-безотговорни по отношение на парите, но със сигурност вярват в концепцията за това, че са „твърде големи, за да фалират“.

В света на икономиката идеята е, че на някои банки не трябва да се позволява да фалират, независимо колко зле са управлявани. Както видяхме по време на рецесията, някои правителства решиха да се намесят, когато банките се оказаха на ръба на фалита, като предложиха финансова подкрепа, за да гарантират, че те ще могат да продължат да работят.

Поне до известна степен може да се разбере мисленето на правителствата. По същество се смяташе, че това е по-малкото зло. Макар че банките сами бяха виновни за опасното си положение, дължащо се на груби нарушения на принципите за правилно управление, техният колективен фалит вероятно щеше да влоши още повече тежкото положение на обикновения човек, създавайки икономически хаос.

При възприемането на подхода „TBTF“ (Too-big-to-fail –твърде големи за да фалират) обаче има няколко проблема. Като начало, както посочва бившият председател на Федералния резерв Бен Бернанке, „фирмите от типа „TBTF“ ще са склонни да поемат все по-големи рискове, тъй като живеят с очакването, че ще получат помощ, ако залозите им се провалят“.

Така стигаме до ФК „Барселона“ – най-добрият пример за европейските „суперклубове“ и тяхното зашеметяващо чувство за правота.



Как Бартомеу постави Барселона на колене

Хосеп Мария Бартомеу безславно изпробва теорията за „TBTF“, оставяйки Барса на ръба на фалита след президентство, характеризиращо се с огромни и излишни разходи.

В почти впечатляваща демонстрация на трайно безразсъдство той успя да изхарчи повече от 1 милиард евро (900 млн. паунда/ 1,1 млрд. долара) за трансфери между 2014 и 2019 г. – и пропиля почти цялата сума, подписвайки само с двама добри играчи през този период.

Освен това Бартомеу арогантно пренебрегна предложението на Ла Лига никой клуб да не харчи повече от 70% от годишните си приходи за заплати.

„Ла Лига и УЕФА правят препоръки, но никой не определя таван на заплатите. Ние сме над препоръчаното, но важното е да бъдем устойчиви. Можем да си го позволим.“ Както се оказа всъщност –  не могат. Пандемията разкри крехкото състояние на редица финансови модели във футбола.

Бартомеу обаче е вярвал, че Барса е „изключителен случай в света на спорта“. И в известен смисъл е прав. Може да е в неправилен аспект, но Барса действително отговаря на мотото си: те са нещо повече от клуб.

Те не са като всички останали. Със сигурност не изглежда да играят по едни и същи правила. Или най-малкото се опитват да ги пренебрегнат.

Как иначе да си обясним факта, че току-що подписаха договори с Роберт Левандовски, Рафиня, Франк Кесие и Андреас Кристенсен, както и са в процес на финализиране на покупката на един от най-желаните защитници в Европа – Жул Кунде – въпреки че все още имат дългове за над 1,3 млрд. евро (1,1 млрд. паунда/ 1,33 млрд. долара) и в момента не са в състояние да регистрират нито един играч за сезон 2022-23 г.?

Шокиращото лятно харчене на Лапорта

Вълкът кожата си мени, но нрава – не. Президентът на Барселона може да е различен, но подходът към звездните попълнения остава същият. Всъщност треньорът на Байерн Мюнхен, Юлиан Нагелсман, каза на висок глас точно това, което мнозина в света на спорта си мислят , като отбеляза:

„Те имат много нови играчи, не само Робърт. Да бъда честен, не знам как го правят.

Това е единственият клуб в света, който може да купува играчи, без да има пари. Това е някак странно и лудо.“

Юлиан Нагелсман

Няма спор. Но, разбира се, има начини да се заобиколят крехките финансови ограничения във футбола.

В момента всички се превръщаме в експерти по икономическия модел на Барса. Те току-що въведоха „лостовете“ във футболния речник заради начина, по който Лапорта се опитва да съживи клуба, който беше „клинично мъртъв“, когато пое поста от своя предшественик Бартомеу.

Той безспорно предприе умни стъпки за подобряване на финансовото състояние на клуба. Заплатите бяха намалени. Нежеланите играчи бяха продадени.

Въпреки това в подхода му към връщането на Барселона на върха на европейския футбол все още има неоспорими следи от отношението „TBTF“.

Той очевидно е готов да „поеме повече рискове от желаното“. Проблемът е, че Барса може да не бъде спасена, ако последният кръг от „залози“ се провали.

Въпреки несигурния характер на сметките им, Лапорта е решил да не практикува предпазливост за няколко сезона, с надеждата бавно, но сигурно да възстанови клуба.

Вместо това той реши да се разори.

Лапорта и неговите инструменти за успех

Лапорта вече успя да набави 582 млн. евро (495 млн. паунда/ 591 долара), като продаде 25% от правата на клуба за излъчване на Лигата за следващите 25 години, а сега планира да набави допълнителни средства, като продаде 49,9% от Barca Licensing and Merchandising (BLM), която се занимава с търговията на дребно и маркетинг.

По същество Барса залага бъдещето си с надеждата, че значителни краткосрочни печалби бързо ще ги върнат на пиедестала.

И така, това лято Лапорта дърпа лостовете тук, там и навсякъде, за да облекчи временно финансовия натиск върху клуба с надеждата да изгради нов печеливш отбор.

Успехът, както се казва, ражда успехи, както на терена, така и извън него, а убеждението е, че ако Барса отново започне да печели големи трофеи, ще си върне мястото на върха на Футболната лига на парите, а това, нека си признаем, е най-важното в съвременната игра.

И така, ние знаем и как, и защо Барселона прави това, остава обаче въпросът дали трябва да го прави.

И отново, всъщност не става въпрос за етиката или морала на всички – чужди понятия в съвременната игра – а за това дали е разумно; дали действително ще проработи.



Левандовски – покупката за утвърждаване на Лапорта

Проблемът, разбира се, е, че се налага. Постоянното рефинансиране на заеми и жертването на бъдещи приходи не е жизнеспособен дългосрочен бизнес план.

Дръзката стратегия на Лапорта не може да си позволи да се провали и много ще зависи от Левандовски.

Барса изпитва недостиг в някои части на терена, но през януари се справи с липсата на голмайстор, като подписа с Пиер-Емерик Аубамеянг, който отбеляза 11 гола в едва 17 участия в Лигата.

Дали Левандовски е по-добър? Разбира се, той вероятно е най-комплексният №9 в световния футбол в момента.

Но следващия месец той навършва 34 години. Казва, че се чувства „много силен физически“ – и също така изглежда така. Освен това възнамерява да продължи да играе „на най-високо ниво още много години“.

Със сигурност трябва да бележи свободно в Ла Лига, а вероятно и в Шампионската лига.

Но е трудно да се отървем от подозрението, че парите можеха да бъдат похарчени по-добре, което вероятно е по-подходящо мото за съвременната Барса.

Ефектът Левандовски

Разбира се, на феновете не им пука. Те изкупуват фланелките на Левандовски с такава бързина, че в клубния магазин буквата „w“ вече е изчерпана. Това очевидно не е изненадващо. След непрестанните и депресиращи разговори за потенциален фалит, любимите им „блаугранас“ имат нов №9 и истинска суперзвезда, която затвърждава идеята, че Барса остава неустоимо притегателно място за велики играчи, независимо в какво състояние се намира клубът.

В крайна сметка Левандовски се бореше упорито, за да се осъществи този трансфер, толкова упорито, че разстрои Байерн с изстъпленията си.

Той се надява, че двете страни „могат да забравят случилото се през последните седмици“, тъй като „имаше ненужни неща и от двете страни“, което на практика е признание, че е принудил баварците да го продадат.

Това, разбира се, не е проблем на Шави. Сега той притежава играч, който би трябвало да се радва на играта пред изключителното младо дуо в средата на терена Гави и Педри.

Феран Торес, Рафиня и Усман Дембеле също би трябвало да осигурят достатъчно боеприпаси за Левандовски, за да демонстрира стрелковите си умения.

Недостатъците в отбрана

Сериозни въпросителни обаче остават около защитата и особено около играчите в халфовата линия.

Серхио Бускетс е на 34 години, Жорди Алба е на 33 години, а Сержиньо Дест все още не е убедил с изявите си, поради което се смята, че Барса преследва Маркос Алонсо и Сезар Азпиликуета от Челси.

Въпреки това Барса е уверена, че ще може да привлече още играчи, когато Лапорта неминуемо ще изтегли третия лост (продажбата на акции в BLM).

Когато това стане, натискът ще бъде много голям. Нищо по-малко от успешен сезон няма да е достатъчно.

Те просто трябва да изпратят ясно послание на спонсорите, кредиторите и инвеститорите, че клубът, който преди това беше в клинична смърт, отново е жив и рита.

Защото Лапорта няма да може да реанимира Барса за втори път. Няма да има повече лостове, които да дръпне, ако Левандовски и компания не постигнат резултати; няма да има повече помощ, ако този „залог се провали“.

ФК Барселона вече няма да бъде твърде голям, за да се провали.



Goal

Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.