Най-лошите трансфери на Барселона за всички времена: От Ибрахимович до Гризман

 Най-лошите трансфери на Барселона за всички времена: От Ибрахимович до Гризман

Барселона може и да е взела някои качествени играчи през лятото, но през последните години клубът се превърна в синоним на ужасни сделки.

Изглежда, че Барселона се завръща на правилния път.

След като президентът на клуба Жоан Лапорта отчаяно дръпна редица икономически лостове това лято, за да финансира летните входящи трансфери, каталунците направиха силен старт на новия сезон благодарение на играчи като Роберт Левандовски.

Барса обаче се оказа в тежко финансово състояние заради безразсъдните харчове на предишното управление. Всъщност „блаугранас“ се превърна в синоним на ужасяващи сделки при предшественика на Лапорта – Хосеп Мария Бартомеу, който остави клуба на ръба на фалита.

Разбира се, кризата на „Камп Ноу“ все още не е приключила. Поредното отпадане от груповата фаза на Шампионската лига едва ли е подобрило икономическите им перспективи. Но надеждата е, че дните на комично лошите трансфери са зад гърба им.

Всъщност този уикенд Барса ще се изправи срещу един от най-лошите си трансфери в историята, тъй като отборът на Шави пътува до „Метрополитано“, за да премери сили с  Атлетико Мадрид, който може да разчита на подкрепа от завърналия се след страхотни изяви за Франция на Световното първенство Антоан Гризман.

Гризман доказа в Катар, че е превъзходен футболист, когато е уверен и използван правилно, което очевидно така и не се случи на „Камп Ноу“.

Какво се обърка? Разберете по-долу, разглеждайки някои от най-лошите трансфери в историята на Барса…

15. Малком

Може би единственото положително от престоя на Малком на „Камп Ноу“ е, че Барселона не е претърпяла голяма финансова загуба при продажбата му.

„Блаугранас“ подписаха с него през 2018 г. за 41 млн. евро (36 млн. паунда/43 млн. долара) и дори тогава това изглеждаше като много пари.

На първо място, Малком изглеждаше малко ненужен, като се има предвид, че той по природа е дясно крило и негов конкурент за титулярно място бе… Лионел Меси.

Освен това той едва ли беше едно от най-горещите имена на трансферния пазар. Бразилецът играеше в Бордо през предходните три сезона, но истински впечатли само през последната си година във Франция.

Затова не беше голяма изненада, че в Испания той изпитваше трудности. Той записа само 24 участия и вкара само четири пъти, въпреки че един от головете му беше важен изравнителен гол при равенството в първия мач от полуфинала на Копа дел Рей срещу Реал Мадрид.

В крайна сметка Малком беше продаден на Зенит Санкт Петербург за 40 млн. евро (35 млн. паунда/42 млн. долара) – щедра сума за играч, който така и не успя да се наложи в Барса, но по-късно вкара победния гол за Бразилия на Олимпийските игри през 2020 г.

„Напуснах [Барселона] с хладнокръвие“, казва той по-късно пред MARCA, „защото свърших добра работа“. Интересно какво би означавало за Малком да не свърши никаква работа някъде 😊

Малком

14. Емануел Пти

Емануел Пти пожела да напусне Барселона само след шест месеца.

По-късно той разкрива, че когато е пристигнал от Арсенал през лятото на 2000 г., „блаугранас“ са се разпадали.

„В съблекалнята имаше война между каталунските и холандските играчи“, казва той пред медиите. „Имахме и Лоренцо Сера Ферер като треньор, а той нямаше достатъчно сила или необходимата харизма, за да управлява отбора.“

Пти също така твърди, че Сера Ферер не е имал представа на каква позиция играе, в резултат на което полузащитникът редовно е бил използван като централен защитник.

Независимо от това кой е виновен, Пти в крайна сметка не приличаше на играча, който се бе отличил във Висшата лига.

Така през януари 2001 г. носителят на Световната купа отива при президента на клуба Жоан Гаспарт и иска да бъде включен в трансферната листа. В крайна сметка той е продаден на Челси в края на единствения си сезон в Барса.

Емануел Пти

13. Нелсон Семедо

Както и при Малком, единственото хубаво нещо, което можем да кажем за престоя на Нелсон Семедо в Барселона, е, че поне клубът успя да си върне всички пари, които похарчи за него.

На португалеца се гледаше като на дългосрочен заместник на Дани Алвеш, след като Семедо бе изградил име като отличен атакуващ халф в Бенфика.

Всъщност Барса се съгласи да плати първоначална сума от 30 млн. евро (27,5 млн. паунда/ 30 млн. долара) за услугите му, с възможност за допълнителни 5 млн. евро (4,4 млн. паунда/ 5 млн. долара).

Семедо обаче, с пълната си липса на защитни умения, се оказа разочарования през целия си престой на „Камп Ноу“, като кулминацията бе унижението му от Алфонсо Дейвис при шокиращата загуба на Барса с 8:2 от Байерн Мюнхен в четвъртфиналите на Шампионската лига 2019-20.

Като оставим настрана португалската връзка, остава трудно да разберем защо Уулвърхямотън се почувстваха нужда да вземат Семедо от Барса през септември 2020 г.

Нелсон Семедо

12. Кристоф Дюгари

След като се проваля в Милан, Кристоф Дюгари се присъединява към Барселона през лятото на 1997 г. с надеждата да възстанови кариерата си преди Световното първенство по футбол на родна земя.

През следващите шест месеца обаче той се чуди какво прави на „Камп Ноу“.

„Беше сюрреалистично“, казва по-късно французинът пред медиите за времето, когато е играл под ръководството на Луис ван Гаал.

„Най-лошото нещо беше, когато отидох в офиса му, за да поискам да напусна. Трябваше да си тръгна на всяка цена, а освен това тогавашният треньор на Франция Еме Жаке беше казал, че трябва да сме първи избор в клубовете си още в първия ден на 1998 г. Престорих се, че плача, като казах: „Не мога повече, трябва да напусна“.

“ А той само ме погледна и каза: „Не, не можеш да напуснеш. Аз вярвам в теб.

„Какво?“ „Ти вярваш в мен и ме караш да играя като дефанзивен полузащитник? Това бяха ужасни шест месеца. Преминах през ада.“

Въпреки това, след като изиграва само седем мача за Барса, Дюгари получава разрешение да премине в Марсилия през януари 1998 г. и помага на Франция да спечели Световната купа през лятото на същата година.

Кристоф Дюгари

11. Алекс Сонг

Преминаването на Алекс Сонг за 18 млн. евро (15 млн. паунда/ 18 млн. долара) беше обречено от самото начало. Той не се интересуваше ни най-малко от мачове или слава. Мотивираха го единствено парите.

„Когато Барселона ми предложи договор и видях колко ще печеля, не се замислих“, признава бившият камерунски национал в чат в Instagram с Паскал Сиакам.

„Чувствах, че съпругата и децата ми трябва да имат комфортен живот, след като кариерата ми приключи.

„Срещнах се със спортния директор на Барса и той ми каза, че няма да имам възможност да играя много мачове, но не ми пукаше – знаех, че сега ще стана милионер.“

И той го направи. Също така, въпреки че изненадващо не успява да се превърне в редовен представител на първия отбор, той участва в 65 мача през два сезона, като през 2013 г. печели Ла Лига.

И все пак е трудно да се погледне назад към престоя му на „Камп Ноу“ като нещо друго, освен като загуба на време и пари.

Алекс Сонг

10. Андре Гомеш

В Барселона с основание се радваха, след като изпревариха Реал Мадрид за подписа на Андре Гомеш за 35 млн. евро (31 млн. паунда/35 млн. долара).

В крайна сметка полузащитникът завършваше сензационен сезон с Валенсия, в края на който помогна на Португалия да спечели Евро 2016.

Въпреки това, след сравнително положителния старт, престоят му в Барселона се оказа катастрофа и това се отрази пагубно на психическото здраве на Гомеш.

„Превърна се в малък ад, защото започнах да усещам по-голямо напрежение“, каза той пред Паненка през 2018 г. „Неведнъж не желаех дори да излизам от дома си.“

Кошмарът на Гомеш на „Камп Ноу“ в крайна сметка приключи, когато той се присъедини към Евертън след успешен период под наем на „Гудисън Парк“, въпреки че в момента е под наем в Лил.

Андре Гомеш

9. Джовани

Ромарио, Роналдо, Ривалдо, Роналдиньо, Неймар – Барселона е подписала договори с няколко блестящи бразилски нападатели през годините. Джовани обаче не беше един от тях.

През 2000 г. той прави пробив в „Крузейро“ и „Барса“ преодолява силната конкуренция на „Арсенал“ и „Ювентус“, за да подпише с крилото през следващата година за 18 млн. евро (15,7 млн. паунда/ 18 млн. долара) – значителна сума по онова време.

За съжаление, Джовани не успява да оправдае трансферната си сума, вкарвайки само веднъж в 26 участия за два сезона в Ла Лига, след което се присъединява към Бенфика за един сезон под наем.

Договорът става постоянна през 2003 г. – и то напълно безвъзмездно, тъй като Барса е по-загрижена да освободи място в състава си за нови попълнения, които не са от ЕС.

Джовани

8. Александър Хлеб

Александър Хлеб вероятно никога не е трябвало да напуска Арсенал. Той не само беше ключов играч на отбора, в който играеше най-добрия футбол в кариерата си, но и имаше силна връзка с мениджъра Арсен Венгер.

„Когато Венгер каза, че е въпрос на часове (преди трансфера му в Барселона за 17 млн. евро през 2008 г.), се почувствах опустошен“, признава той пред медиите. „Беше ми много трудно да приема това.

„Венгер направи всичко, за да остана в Арсенал. Той дори ми изпрати текстово съобщение, докато ловях риба. ‘Алекс, няма да те пусна, ти си ни нужен тук’. Разплаках се, когато го прочетох.“

Хлеб изобшо не успя да създаде такива взаимоотношения с Пеп Гуардиола, който току-що бе поел поста от Франк Рийкард – треньорът, който настояваше за подписа на беларусина.

Всъщност през първия си сезон в Барса Хлеб има само 19 участия в Ла Лига, преди договорът му да бъде прекратен по взаимно съгласие през януари 2012 г. след престои под наем в Щутгарт, Бирмингам Сити и Волфсбург.

Александър Хлеб

7. Дмитро Чигринский

„Желанието е едно“, казва веднъж Дмитро Чигринский пред медиите. „Но реалността е друго.“

Разбира се, никой никога не се е съмнявал в решимостта на украинеца да постигне успех с преминаването си в Барселона през 2009 г. за 25 млн. евро (22 млн. паунда/ 25 млн. долара), но студената твърда истина беше, че той просто не можеше да се наложи на „Камп Ноу“.

Не му липсваше и подкрепа. Тогавашният треньор Пеп Гуардиола многократно поемаше вината за проблемите на украинеца, докато Карлес Пуйол настояваше, че „качествата му са перфектни за Барса“.

Тези качества обаче рядко се виждаха на терена.

Със сигурност не му помогна и тежка контузия,както и фактът, че феновете редовно го освиркваха и той изигра само 851 минути за Барса, преди да бъде продаден обратно на Шахтьор Донецк през 2010 г. със загуба от 10 млн. евро (8,7 млн. паунда/ 10 млн. долара).

6. Кейрисон

През 2009 г. Барселона плаща първоначална сума от 14 млн. евро (12 млн. паунда/ 14 млн. долара) за подписа на Кейрисон от Палмейрас, с опция за още 2 млн. евро допълнително в зависимост от изявите му в първия отбор.

Въпреки това, подобно на бразилеца Енрике, друг печално известен провал, Кейрисон не изиграва нито един мач за Барса. Нито един. Въпреки че прекара пет години в сметките на „блаугранас“.

Вместо това той многократно е изпращан под наем в Бенфика, Фиорентина, Сантос, Крузейро и Коритиба, към които се присъединява за постоянно, когато договорът му с Барса изтича през 2014 г.

Ако погледнем назад, може би трябваше да знаем още от самото начало, че Кейрисон никога няма да успее в Барса.

Докато играчът говореше оптимистично на първата си пресконференция за пробив в отбора на Пеп Гуардиола, треньорът по същество признаваше, че няма нищо общо със сделката.

„Клубът реши да подпише с него“, заяви треньора на Барса. „Той ще бъде изпратен под наем. Няма да разчитам на него през този сезон.“

Наистина, имаше предположение, че Лапорта е подписал с Кейрисон само с цел да го продаде на печалба по-нататък, но дори и този план пропадна, превръщайки нападателя в един от най-катастрофалните подписи в историята на Барса.

Кейрисон

5. Миралем Пянич

Вероятно през юни 2020 г. с подписването на Миралем Пянич от Ювентус получихме първата си реална представа за тежкото финансово състояние на Барселона под ръководството на Хосеп Мария Бартомеу.

Теоретично сумата беше 60 млн. евро (52 млн. паунда/ 60 млн. долара) с възможни 5 млн. евро (4,4 млн. паунда/ 5 млн. долара) за доплащане, но в действителност това беше разменна сделка, като пристигането на Пянич на „Камп Ноу“ съвпадна с отпътуването на Артур за Торино срещу посочената сума от 72 млн. евро.

Включените цифри нямаха много смисъл от гледна точка на пазарната стойност. Артур може и да е бил обещаващ играч, но склонният към контузии бразилец е блестял само спорадично в Каталуния, като не е успял да оправдае репутацията си на „новия Шави“, докато за феновете на Серия А от известно време е ясно, че Пянич е преминал най-добрите си години.

Въпреки това, като упражнение за балансиране на счетоводните книги, това беше напълно логично, тъй като завишаването на стойностите приближи Барса – и дори Юве – до изпълнението на финансовите им цели преди края на финансовата година.

Не е изненадващо обаче, че това се оказа катастрофа в спортно отношение. Пянич изигра само един сезон в Барса, преди да бъде даден под наем на Бешикташ и след това да се присъедини към Шарджа през септември 2022 г., след като договорът му беше прекратен по взаимно съгласие.

Миралем Пянич

4. Мартин Брейтуейт

Лесно може да се твърди, че нито един трансфер не е накарал Барселона да изглежда по-зле от сделката, която доведе Мартин Брайтуейт на „Камп Ноу“.

Всъщност тя стана повод за подигравка с твърдението, че Барса е нещо повече от клуб, който има различен морал от другите отбори.

През февруари 2020 г. каталунците се оказаха в каша, която сами си бяха създали. След като странно решиха да не подсилват атаката си през зимния прозорец, а вместо това да разчитат на известния с податливостта си на контузии Усман Дембеле, те трябваше да действат бързо, след като крехкият французин щеше да е аут до края на сезона.

Така Барса се сдоби с Брейтуейт за 18 млн. евро (16 млн. паунда/ 18 млн. долара) от Леганес, които не успяха да му намерят заместник и в крайна сметка изпаднаха.

Датчанинът, който сега е в Еспаньол, рядко започваше за Барса и успя да вкара само пет гола в 44 участия в лигата.

Още по-лошото е, че напускането му беше ужасно безцеремонно, като Брейтуейт беше освиркан от феновете и според твърденията „тормозен“ от клуба, преди в крайна сметка да се съгласи да прекрати договора си по взаимно съгласие, за да облекчи финансовите проблеми на работодателите си.

От началото до края това е един от най-жалките епизоди, в които Барса някога е участвала.

Мартин Брейтуейт

3. Златан Ибрахимович

Златан Ибрахимович е абсолютна легенда на футболната играта. Преминаването му в Барселона обаче се нарежда сред най-катастрофалните сделки на всички времена.

Не забравяйте, че „блаугранас“ не само платиха на Интер 69,5 млн. евро (59 млн. паунда/75 млн. долара) за Ибрахимович, но и пратиха героя на Шампионската лига за 2009 г. Самуел Ето’о, който след това помогна на „нерадзурите“ да спечелят требъл, след като елиминираха Барса на полуфинала.

Отношенията на шведа с тогавашния треньор на Барса Пеп Гуардиола бяха скандални, като Ибрахимович обвини каталунеца, че „няма топки“ и се е „изсрал“ пред бившия си шеф Жозе Моуриньо.

Агентът на нападателя, покойният Мино Райола, също нарече Гуардиола „страхливец“ и дори се закани на треньора преди финала на Шампионската лига през 2012 г.

Разбира се, не бива да се забравя, че Ибрахимович вкара 21 гола във всички състезания, но това, за което говорим тук, е може би един от най-големите междуличностни сблъсъци в историята на футбола.

Златан Ибрахимович

2. Антоан Гризман

Антоан Гризман унижи Барселона през 2018 г., като открито флиртуваше с трансфер на стойност 100 млн. евро (86 млн. паунда/107 млн. долара) на „Камп Ноу“, преди публично да ги отхвърли в края на документален видеофилм, създаден от защитника на „блаугранас“ Жерар Пике.

Феновете бяха вбесени. Те не искаха повече да имат нищо общо с аса на Атлетико Мадрид.

Бартомеу обаче необяснимо се върна към Гризман през следващата година, като се съгласи да плати клаузата за откупуване на французина в размер на 120 млн. евро (100 млн. паунда/ 130 млн. долара), сякаш решен да докаже нещо.

Многофункционалният нападател имаше своите моменти на „Камп Ноу“, но те бяха малко и през 2021 г. той се върна в Мадрид, като отново се присъедини към Атлетико под наем с цел постоянен трансфер.

След това нещата станаха доста неприятни за Гризман, като Атлетико го включваше само за последните 30 минути на мачовете, за да избегне задействането на клаузата за закупуване на стойност 40 млн. евро (35 млн. паунда/ 40 млн. долара) в договора му.

За щастие, двете страни в крайна сметка стигнаха до компромис и сделката стана постоянна точно преди Гризман да изиграе главна роля в участието на Франция във финалите на Световното първенство в Катар, където беше сред най-добрите за своята родина, макар и на по-различна позиция на терена.

Антоан Гризман

1. Филипе Коутиньо

Един от най-важните трансфери в историята на Ливърпул, но най-лошият в тази на Барселона.

„Блаугранас“ се съгласиха да платят 120 млн. евро (100 млн. паунда/ 130 млн. долара) – плюс 40 млн. евро (34 млн. паунда/ 43 млн. долара) под формата на потенциални бонуси – за играч, който просто не им беше нужен.

Нападател ли е, полузащитник ли е, или нещо средно между тях? Бартомеу със сигурност не е имал представа, но независимо от това се е постарал да подпише договор с бразилеца.

Крайният резултат беше кошмарен. Всъщност най-значимият принос на Коутиньо през четирите му години в сметките на Барса беше отбелязването на два гола срещу каталунците, докато беше под наем в Байерн Мюнхен през 2020 г.

След като прекараха сякаш цяла вечност в опити да се освободят от бразилския национал, те му позволиха да се присъедини към Астън Вила само за 20 млн. евро (17 млн. паунда/ 21,5 млн. долара) през 2022 г., тъй като отчаяно се опитваха да възстановят финансовия ред на „Камп Ноу“, след като почти фалираха при Бартомеу.

Барса очевидно се радваше да види гърба му, но въпреки положителния старт на втория си престой във Висшата лига, Коутиньо не успя да възвърне най-добрата си форма.

Филипе Коутиньо

Свързани постове

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *